Тъмни облаци прихлюпиха мисълта ми и тежина потисна гърдите ми. И аз пак повторих:- Може ли да се стори нещо за тях?А Той нищо ми не отговори, нито ме погледна даже!Тогава скръбта ми изведнъж преля като порой, дошъл неочаквано, и аз заплаках с глас.А той стоеше и гледаше, като да ме нямаше там. И мина се време, което ми се стори като черна застояла вода на дълбоко блато - малко или много бе, не зная, но ми се видя, че бе застлала небето пред очите ми, та нищо не можах да видя. Когато престанах да плача, Той се обърна и ми каза:
- Може, но не е дошло още време за това.
А аз побързах и го запитах:
- А кога ще дойде това време?
Той се взря в далечината, която беше станала тъмна за мен, и ми каза:
- Гледай!
А аз гледах - и нищо не се виждаше. Казах Му това, а Той настоя и повтори:
- Гледай!
Аз пак се вгледах в далечината и там някъде съзрях малка точка някаква.
- Виждам вече - казах Му аз.
- Що? - попита ме късо Той.
- Сянка никаква - отговорих Му аз.
А Той повтори:
- Гледай!
Аз пак се взрях и пак казах:
- Виждам - дърво е това!
А Той ми повтори и рече:
- Гледай!
И аз пак се взрях и видях, че човек беше и идеше към нас.
- Човек е! - извиках аз.
- Гледай! - потрети Той.
Сега аз погледнах, скочих и като безумен се завтекох.
- Чакай! - викна ми Той.
- Брат ми е! - извиках аз и като го посрещнах, прегърнах го.
А още кога го прегръщах, брат ми гледаше Него през рамото ми. После се затири и Му целуна ръка.
- Познаваш ли Го? - запитах аз брат си изненадан.
- Та нали Той е, Който ни учи. Как може да Го не зная? Може ли да не Го познаваме ние, които всичко от Него сме получили?
- Разбра ли сега? - запита ме Той.
Какво можеше да разбера? Не бях виждал брат си много години и се зарадвах, че беше здрав, весел и добре. А друго какво? И аз Го запитах:
- Какво да разбера? Аз тъй се зарадвах...
А Той ме погледна и попита:
- Какво видя най напред?
- Сянка - отговорих аз.
- А после?
- Дърво.
- А после? - попита пак Той.
- Човека и брат ми - отговорих аз недоумяващ.
- Когато всички видят братята си в сенките, дърветата и хората, тогава ще им се помогне на тия, които страдат.
- А скоро ли ще стане това? - запитах бързо аз, възрадван от срещата си.
- И това ще ти кажа - отговори ми Той, - но виж се с брат си първом.
Тогава аз запитах брат си отгде иде. А той ми отговори:
- От «Изгрев».
- Ний сме всички оттам излезли някога - казах му аз, - но сега отгде идеш?
Той ми посочи и рече:
- Там, хе, е нашето селище. То не е голямо и се нарича «Изгрев», защото слънцето ни е изгряло, между нас е и не залязва. Ний не сме много, но сме тия, които работят за бъдещето.
- А страдате ли ? - запитах го аз.
- О, да, понякога. Но знаем защо - винаги, когато неволно се отклоним от някой закон от Великата книга на живата природа. Страданието е, което ни напомня и помага да намерим отново верния път. А в другото време учим и се радваме.
- Какво учите и на какво се радвате?
- Учим се да живеем разумно, а се радваме на изобилието на самия живот. И пеем, и благодарим, че има кой да ни учи.
- А щастливи ли сте? - запитах го аз.
- Трябва да сме щастливи - отговори брат ми, - защото никой досега от нас не се е и сетил да търси щастието.
Аз погледнах Него. Той се усмихваше тихо и нищо не ми каза. Но аз Го запитах:
- Не може ли всички да живеят както на «Изгрева»?
- Може - отвърна ми Той.
- А кога ще стане това? - запитах тихо аз.
Вместо отговор, Той пак се загледа в далечината. А после вдигна ръка и ми посочи.
Тогава видях от небето да се спуща бляскав сноп от светлина до висок хълм, целия трептящ в розови лъчи, като да беше жив.
И от мястото, гдето стълбът се косна до хълма, поникна лоза. И тая лоза растеше и клонеше. И пръчките й растяха и клоняха, и разклоняваха наново. И тя обхвана целия видим хоризонт и цялата земя. И на пръчките й нависнаха гроздове преизобилни. Вгледах се и видях - всичките гроздове бяха живи -всички те бяха много хора, които живееха и се радваха. Имаха всичко, което идеше от лозата изобилно, а те растяха и пееха.
- Това е, което е станало и което ще стане - рече ми Той.
- Ако обичаш, поясни ми - помолих Го аз.
Той ме погледна строго и ми каза:
- Това, което си видял, това е! Лозата е посадена и пръчките растат, но са още малки и затова стават така работите на хората, които те потресоха с вида си. А Лозата ще възмогне, ще расте и разклонява. И ще даде живи гроздове, като тия, както е «Изгревът», гдето е брат ти. И това ще стане скоро, но има да мине първом огън, който ще изгори всички бодли, бурени и разруши всичкото временно. Тогава ще излезе вятър и буря, която ще разпали пламъка до невидими размери. А после ще дойде вода да отнесе пепелта. И тогава Великата Лоза ще разклони и обхване целия свят.
- А много ли време ще мине дотогава? - побързах да питам аз.
- Не - отговори ми Той. - До минаванието на огъня има осем години, до бурята - шест месеца, а до водата - само един ден!
- Как е възможно това? - учудих се аз.
А Той се усмихна и каза:
- Ще го видиш.
Аз се замислих възрадван, че ще видя това велико дело, и се унесох в своя дух и видение.
Когато се огледах, Него Го нямаше наблизо. Но в далечината се виждаше голяма планина със светъл връх. Там Го съзрях. Пожелах само и се озовах в подножието й. А пътят за нагоре беше много, много стръмен и самият връх -далечен. Дълго крачих към него, а не се приближавах ни най-малко. Тогава се спрях и седнах. И видях, че в подножието на планината се събираха много пътища.
А далечината оживя пред очите ми, приближи се сякаш, та страданията на хората се понесоха като облаци от всички страни.
И от всички пътища се зададоха мнозина, които плачеха, късаха косите си и си оплакваха дните и живота си и викаха:
- Богати бяхме, обраха ни и обедняхме. Сетни сиромаси сме, протягаме ръце - кой ще ни тури нещо в тях?
А аз ги запитах:
- Кой ви обра?
Мнозина от тях извикаха:
- И врагове, и приятели, но най много - смъртта!
От други пътища идеха тълпи и викаха:
- Силни бяхме и обезсиляхме, няма ли кой да ни помогне?
Аз и тях запитах:
- От що обезсиляхте ?
- Не знаем - извикаха те, - ний винаги доказвахме силата си чрез насилието, а станахме слаби съвсем!
Ето, зададоха се групи хора, които късаха косите си и плачеха. Те бяха облечени разноцветно и се държаха като луди.
- Умни бяхме и обезумяхме! Пресъхнаха блатата ни - викаха те - и само жабите крякат сега в тях. Няма ли кой да ни помогне?
Помислих да ги питам, но изведнъж познах философите - и не рекох нищо. А те крещяха и се приближаваха до подножието на планината.
Повдигнах погледа си кьм Него. Той, замислен, бе се вгледал в далечината. И около главата Му играеха разноцветни светкавици, а от подножието на нозете Му потече бистра могъща река, от която мнозина се наведоха да пият. И когато пиха и се изправиха, очите им бляскаха и лицата им сияеха. Те сядаха кротко в подножието на Планината и погледът им търсеше Неговия.
А аз гледах. И нови хора прииждаха постоянно. И всички те викаха нещо, оплакваха се, роптаеха или ругаеха и сочеха юмруци. А след тях вървеше огън, вода и буря - и ги гонеше по самите им пети. А те в смъртен ужас се блъскаха един други и пак бързаха напред, към подножието на Планината, на върха на която седеше Той.
А там, в подножието, от водите на реката езеро голямо стана - кристалнобистро, в което се оглеждаше небето и скръбните фигури на тия, които се навеждаха да пият. Но след като вкусеха водите му, всички се изправяха със светнали лица и блестящи очи. А хиляди други идеха по пътищата и викаха, виеха от ужас и питаха с прегракнали гласове:
- Няма ли кой да ни запази от огъня, водата и бурята?
Ето, тогава се зададоха мнозина от един път и носеха големи златни надписи: «Ние сме знающите», «Ний служим на Вечния». А и тях, както другите, гонеше огънят, давеше водата и блъскаше бурята.
И все пак много ръце се протягаха към тях за помощ и мнозина ги запитваха:
- Кой ще ни избави от бедствията?
А те, които носеха надписите, сами бягаха и отговаряха:
- Смъртта!
Тогава Той ме погледна и рече:
- Иди им покажи!
И аз слязох при тях и взех надписите им и ги хвърлих в огъня. И веднага се вдигна голяма стена, която спря огъня и той стана розов и мек като заря, която се сипва. Водата стана на пара, която се вдигна нагоре. А вятърът стана кротък и помилва лицата на мнозина.
Те всички се спряха, огледаха се и въздъхнаха, като се питаха един други:
- Къде сме?
Аз им казах:
- В подножието на Неговите стъпки.
Тогава те ме запитаха:
- А ще ни даде ли нещо?
Не знаех какво да им кажа, но погледнах и видях, че Той сведе поглед и отговори вместо мене:
- Да, ще ви дам дрехи срещу огън, дрехи срещу вода и дрехи срещу буря. Ще ви дам и дрехи, до които и смъртта няма да може да се косне!
А аз се сетих и Го запитах:
- Нима ний не сме имали някога такива?
Той поклати глава:
- Някога ви давах - и вий всички бяхте облечени с тях. Но мнозина ги забравиха и тук, и там, други подарихте или заложихте. Сега нови ще ви дам -чудна прежда от лъчи на нова светлина, а вие сами ще си ги изтъчете. И тогава огънят няма да ви гори, водата - да ви дави и бурята - да ви подмята.
- А смъртта? - запитаха мнозина изведнъж.
- Смъртта няма да ви връща вече, защото ще вървите по пътеката, която ще ви посоча. Там никога няма да я срещнете. И ако някой от вас се върне отново назад, то ще бъде да покаже само пътя на тия, които са го изгубили.
- Да бъдат благословени устата Ти! - извикаха хиляди. И всички тия, които бяха пили от езерото и реката, която изтичаше от подножието на нозете Му, ставаха светли и кротки.
И очите им се отвориха и те познаха Него и си спомниха за срещите, които някога са имали, възрадваха се душите им и те запяха. А думите на песента знаехме всички, макар че сега я чувахме за първи път:
- «Благословен е, който носи Любовта, която ражда живота.
Осветен е, който носи Мъдростта, която дарява светлината.
Блажен е, който носи Истината, която освобождава.»
Свят, свят, свят!
И всички се поклонихме.
А Той вдигна десница и рече:
- Деца,
Пийте от извора на Любовта, за да сте вечно живи. Защото, които пият от локви и други извори, пак ще ожаднеят и от пътищата им отново ще ги връщат.
Вярвайте в това, което носи живот, вярвайте в това, което дава светлина да видите пътя, в който вървите. Вярвайте в това, което ви дава сила, която не насиля, и богатства, които са за всички.
Не казвайте, че нещо не е добро, а направете това, което е потребно, да стане то добро.
Търсете Новото, както цветенцата - светлината.
Новото носи разумния живот, радост и веселие.
В Новото смърт няма - смъртта е случайно явление в живота.
Със сърцето си служете и обичайте всички, а с ума си учете. Търсете скръбния, когато сте радостни, и го възлюбете, за да познаете Онзи, Който всички ви обича.
Мнозина воювахте за вашите права. Ако обичате, правата са при вас. Ако не любите - безправни роби на дребното човешко сте. А в безлюбие мнозина се задъхват.
Не сейте жито по замръзнала земя, за да не прахосвате семената напразно. Безлюбието замразява всеки ум, всяко сърце и душа.
На кръстопът сте - и много пътища стоят пред вас. Но ако сте будни - към слънцето тръгнете. А ако не сте будни - пак към него тръгнете, за да се събудите и видите всичката красота и богатства, които носите в себе си.
По много пътища сте ходили и са ви връщали назад, обирани от смъртта, но ако тръгнете по великия път на Любовта, на Мъдростта и Истината, вие смъртта няма да срещнете никога вече.
Придобийте знание - и когато знанието ви се увеличава, сърцето ви при него да не се прилепява.
И при силата, и при богатствата - свободно да е то, за да служи.
Воювайте с Любов - и тогава ранените във вашите битки вечно ще живеят.
Вървете с Мъдростта - и със светлината, която тя носи - и не ще се спъвате никъде.
Живейте Истината - и свободата, която ще имате, използвайте да помагате на всички.
Ако знаете какво животът изисква от вас и го струвате - никога няма да умрете. А не знаете, защото без Любов сте родени - родените без Любов са осъдени на смърт.
Затова ето, викам ви и казвам:
- Родете се изново, вие, които не сте родени от Любовта. Родете се от Дух и Живот, всесилния дух и вечния живот.
Защото роденото от плътта е плът и смърт, а роденото от Духа е дух и вечност!
Сдобийте се с новото сърце. Нему е дадена чистотата на кристала. Чиста вода от него извира. И всеки, който от нея пие, живота ще придобие.
Потърсете новия Ум. От него светлината на слънцето излиза. И всеки, който с радост я приеме, разум ще придобие.
Повикайте душата, новата Душа, която всичкото добро съдържа, за обичта, на която цялата вселена е отворена.
Който към нея ръка протегне, блага на нов живот ще придобие.
Призовете новия Дух, Великия Дух във вечността, чиято сила е безгранична. Той сила раздава.
Който му служи, той разумен става и сила придобива.
Ето, казах ви. Това са дрехите срещу огъня, бурята и смъртта.
ТОВА Е НОВИЯТ ПЪТ.
Ако сте свободни - тръгнете по него. Ако не сте - пак тръгнете - за да се освободите.
