НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ОТКРОВЕНИЯ

ТОМ 20
Алтернативен линк


ОТКРОВЕНИЯ

Тъмни облаци прихлюпиха мисълта ми и тежина потисна гърдите ми. И аз пак повторих:- Може ли да се стори нещо за тях?А Той нищо ми не отговори, нито ме погледна даже!Тогава скръбта ми изведнъж преля като порой, дошъл неочаквано, и аз заплаках с глас.А той стоеше и гледаше, като да ме нямаше там. И  мина се време, което ми се стори като черна застояла вода на дълбоко  блато - малко или много бе, не зная, но ми се видя, че бе застлала  небето пред очите ми, та нищо не можах да видя. Когато престанах да  плача, Той се обърна и ми каза:

- Може, но не е дошло още време за това.

А аз побързах и го запитах:

- А кога ще дойде това време?

Той се взря в далечината, която беше станала тъмна за мен, и ми каза:

- Гледай!

А аз гледах - и нищо не се виждаше. Казах Му това, а Той настоя и повтори:

- Гледай!

Аз пак се вгледах в далечината и там някъде съзрях малка точка някаква.

- Виждам вече - казах Му аз.

- Що? - попита ме късо Той.

- Сянка никаква - отговорих Му аз.

А Той повтори:

- Гледай!

Аз пак се взрях и пак казах:

- Виждам - дърво е това!

А Той ми повтори и рече:

- Гледай!

И аз пак се взрях и видях, че човек беше и идеше към нас.

- Човек е! - извиках аз.

- Гледай! - потрети Той.

Сега аз погледнах, скочих и като безумен се завтекох.

- Чакай! - викна ми Той.

- Брат ми е! - извиках аз и като го посрещнах, прегърнах го.

А още кога го прегръщах, брат ми гледаше Него през рамото ми. После се затири и Му целуна ръка.

- Познаваш ли Го? - запитах аз брат си изненадан.

- Та нали Той е, Който ни учи. Как може да Го не зная? Може ли да не Го познаваме ние, които всичко от Него сме получили?

- Разбра ли сега? - запита ме Той.

Какво можеше да разбера? Не бях виждал брат си  много години и се зарадвах, че беше здрав, весел и добре. А друго какво?  И аз Го запитах:

- Какво да разбера? Аз тъй се зарадвах...

А Той ме погледна и попита:

- Какво видя най напред?

- Сянка - отговорих аз.

- А после?

- Дърво.

- А после? - попита пак Той.

- Човека и брат ми - отговорих аз недоумяващ.

- Когато всички видят братята си в сенките, дърветата и хората, тогава ще им се помогне на тия, които страдат.

- А скоро ли ще стане това? - запитах бързо аз, възрадван от срещата си.

- И това ще ти кажа - отговори ми Той, - но виж се с брат си първом.

Тогава аз запитах брат си отгде иде. А той ми отговори:

- От «Изгрев».

- Ний сме всички оттам излезли някога - казах му аз, - но сега отгде идеш?

Той ми посочи и рече:

- Там, хе, е нашето селище. То не е голямо и се  нарича «Изгрев», защото слънцето ни е изгряло, между нас е и не залязва.  Ний не сме много, но сме тия, които работят за бъдещето.

- А страдате ли ? - запитах го аз.

- О, да, понякога. Но знаем защо - винаги, когато  неволно се отклоним от някой закон от Великата книга на живата природа.  Страданието е, което ни напомня и помага да намерим отново верния път. А  в другото време учим и се радваме.

- Какво учите и на какво се радвате?

- Учим се да живеем разумно, а се радваме на изобилието на самия живот. И пеем, и благодарим, че има кой да ни учи.

- А щастливи ли сте? - запитах го аз.

- Трябва да сме щастливи - отговори брат ми, - защото никой досега от нас не се е и сетил да търси щастието.

Аз погледнах Него. Той се усмихваше тихо и нищо не ми каза. Но аз Го запитах:

- Не може ли всички да живеят както на «Изгрева»?

- Може - отвърна ми Той.

- А кога ще стане това? - запитах тихо аз.

Вместо отговор, Той пак се загледа в далечината. А после вдигна ръка и ми посочи.

Тогава видях от небето да се спуща бляскав сноп от светлина до висок хълм, целия трептящ в розови лъчи, като да беше жив.

И от мястото, гдето стълбът се косна до хълма, поникна лоза. И тая лоза растеше и клонеше. И пръчките й растяха и клоняха, и разклоняваха наново. И тя обхвана целия видим хоризонт и цялата земя. И на пръчките й  нависнаха гроздове преизобилни. Вгледах се и видях - всичките гроздове  бяха живи -всички те бяха много хора, които живееха и се радваха. Имаха  всичко, което идеше от лозата изобилно, а те растяха и пееха.

- Това е, което е станало и което ще стане - рече ми Той.

- Ако обичаш, поясни ми - помолих Го аз.

Той ме погледна строго и ми каза:

- Това, което си видял, това е! Лозата е посадена  и пръчките растат, но са още малки и затова стават така работите на  хората, които те потресоха с вида си. А Лозата ще възмогне, ще расте и  разклонява. И ще даде живи гроздове, като тия, както е «Изгревът», гдето  е брат ти. И това ще стане скоро, но има да мине първом огън, който ще  изгори всички бодли, бурени и разруши всичкото временно. Тогава ще  излезе вятър и буря, която ще разпали пламъка до невидими размери. А  после ще дойде вода да отнесе пепелта. И тогава Великата Лоза ще  разклони и обхване целия свят.

- А много ли време ще мине дотогава? - побързах да питам аз.

- Не - отговори ми Той. - До минаванието на огъня има осем години, до бурята - шест месеца, а до водата - само един ден!

- Как е възможно това? - учудих се аз.

А Той се усмихна и каза:

- Ще го видиш.

Аз се замислих възрадван, че ще видя това велико дело, и се унесох в своя дух и видение.

Когато се огледах, Него Го нямаше наблизо. Но в  далечината се виждаше голяма планина със светъл връх. Там Го съзрях.  Пожелах само и се озовах в подножието й. А пътят за нагоре беше много,  много стръмен и самият връх -далечен. Дълго крачих към него, а не се  приближавах ни най-малко. Тогава се спрях и седнах. И видях, че в  подножието на планината се събираха много пътища.

А далечината оживя пред очите ми, приближи се сякаш, та страданията на хората се понесоха като облаци от всички страни.

И от всички пътища се зададоха мнозина, които плачеха, късаха косите си и си оплакваха дните и живота си и викаха:

- Богати бяхме, обраха ни и обедняхме. Сетни сиромаси сме, протягаме ръце - кой ще ни тури нещо в тях?

А аз ги запитах:

- Кой ви обра?

Мнозина от тях извикаха:

- И врагове, и приятели, но най много - смъртта!

От други пътища идеха тълпи и викаха:

- Силни бяхме и обезсиляхме, няма ли кой да ни помогне?

Аз и тях запитах:

- От що обезсиляхте ?

- Не знаем - извикаха те, - ний винаги доказвахме силата си чрез насилието, а станахме слаби съвсем!

Ето, зададоха се групи хора, които късаха косите си и плачеха. Те бяха облечени разноцветно и се държаха като луди.

- Умни бяхме и обезумяхме! Пресъхнаха блатата ни - викаха те - и само жабите крякат сега в тях. Няма ли кой да ни помогне?

Помислих да ги питам, но изведнъж познах  философите - и не рекох нищо. А те крещяха и се приближаваха до  подножието на планината.

Повдигнах погледа си кьм Него. Той, замислен, бе  се вгледал в далечината. И около главата Му играеха разноцветни  светкавици, а от подножието на нозете Му потече бистра могъща река, от  която мнозина се наведоха да пият. И когато пиха и се изправиха, очите  им бляскаха и лицата им сияеха. Те сядаха кротко в подножието на  Планината и погледът им търсеше Неговия.

А аз гледах. И нови хора прииждаха постоянно. И  всички те викаха нещо, оплакваха се, роптаеха или ругаеха и сочеха  юмруци. А след тях вървеше огън, вода и буря - и ги гонеше по самите им  пети. А те в смъртен ужас се блъскаха един други и пак бързаха напред,  към подножието на Планината, на върха на която седеше Той.

А там, в подножието, от водите на реката езеро  голямо стана - кристалнобистро, в което се оглеждаше небето и скръбните  фигури на тия, които се навеждаха да пият. Но след като вкусеха водите  му, всички се изправяха със светнали лица и блестящи очи. А хиляди други  идеха по пътищата и викаха, виеха от ужас и питаха с прегракнали  гласове:

- Няма ли кой да ни запази от огъня, водата и бурята?

Ето, тогава се зададоха мнозина от един път и  носеха големи златни надписи: «Ние сме знающите», «Ний служим на  Вечния». А и тях, както другите, гонеше огънят, давеше водата и блъскаше  бурята.

И все пак много ръце се протягаха към тях за помощ и мнозина ги запитваха:

- Кой ще ни избави от бедствията?

А те, които носеха надписите, сами бягаха и отговаряха:

- Смъртта!

Тогава Той ме погледна и рече:

- Иди им покажи!

И аз слязох при тях и взех надписите им и ги  хвърлих в огъня. И веднага се вдигна голяма стена, която спря огъня и  той стана розов и мек като заря, която се сипва. Водата стана на пара,  която се вдигна нагоре. А вятърът стана кротък и помилва лицата на  мнозина.

Те всички се спряха, огледаха се и въздъхнаха, като се питаха един други:

- Къде сме?

Аз им казах:

- В подножието на Неговите стъпки.

Тогава те ме запитаха:

- А ще ни даде ли нещо?

Не знаех какво да им кажа, но погледнах и видях, че Той сведе поглед и отговори вместо мене:

- Да, ще ви дам дрехи срещу огън, дрехи срещу  вода и дрехи срещу буря. Ще ви дам и дрехи, до които и смъртта няма да  може да се косне!

А аз се сетих и Го запитах:

- Нима ний не сме имали някога такива?

Той поклати глава:

- Някога ви давах - и вий всички бяхте облечени с  тях. Но мнозина ги забравиха и тук, и там, други подарихте или  заложихте. Сега нови ще ви дам -чудна прежда от лъчи на нова светлина, а  вие сами ще си ги изтъчете. И тогава огънят няма да ви гори, водата -  да ви дави и бурята - да ви подмята.

- А смъртта? - запитаха мнозина изведнъж.

- Смъртта няма да ви връща вече, защото ще  вървите по пътеката, която ще ви посоча. Там никога няма да я срещнете. И  ако някой от вас се върне отново назад, то ще бъде да покаже само пътя  на тия, които са го изгубили.

- Да бъдат благословени устата Ти! - извикаха  хиляди. И всички тия, които бяха пили от езерото и реката, която  изтичаше от подножието на нозете Му, ставаха светли и кротки.

И очите им се отвориха и те познаха Него и си  спомниха за срещите, които някога са имали, възрадваха се душите им и те  запяха. А думите на песента знаехме всички, макар че сега я чувахме за  първи път:

- «Благословен е, който носи Любовта, която ражда живота.

Осветен е, който носи Мъдростта, която дарява светлината.

Блажен е, който носи Истината, която освобождава.»

Свят, свят, свят!

И всички се поклонихме.

А Той вдигна десница и рече:

- Деца,

Пийте от извора на Любовта, за да сте вечно живи.  Защото, които пият от локви и други извори, пак ще ожаднеят и от  пътищата им отново ще ги връщат.

Вярвайте в това, което носи живот, вярвайте в  това, което дава светлина да видите пътя, в който вървите. Вярвайте в  това, което ви дава сила, която не насиля, и богатства, които са за  всички.

Не казвайте, че нещо не е добро, а направете това, което е потребно, да стане то добро.

Търсете Новото, както цветенцата - светлината.

Новото носи разумния живот, радост и веселие.

В Новото смърт няма - смъртта е случайно явление в живота.

Със сърцето си служете и обичайте всички, а с ума  си учете. Търсете скръбния, когато сте радостни, и го възлюбете, за да  познаете Онзи, Който всички ви обича.

Мнозина воювахте за вашите права. Ако обичате,  правата са при вас. Ако не любите - безправни роби на дребното човешко  сте. А в безлюбие мнозина се задъхват.

Не сейте жито по замръзнала земя, за да не прахосвате семената напразно. Безлюбието замразява всеки ум, всяко сърце и душа.

На кръстопът сте - и много пътища стоят пред вас.  Но ако сте будни - към слънцето тръгнете. А ако не сте будни - пак към  него тръгнете, за да се събудите и видите всичката красота и богатства,  които носите в себе си.

По много пътища сте ходили и са ви връщали назад,  обирани от смъртта, но ако тръгнете по великия път на Любовта, на  Мъдростта и Истината, вие смъртта няма да срещнете никога вече.

Придобийте знание - и когато знанието ви се увеличава, сърцето ви при него да не се прилепява.

И при силата, и при богатствата - свободно да е то, за да служи.

Воювайте с Любов - и тогава ранените във вашите битки вечно ще живеят.

Вървете с Мъдростта - и със светлината, която тя носи - и не ще се спъвате никъде.

Живейте Истината - и свободата, която ще имате, използвайте да помагате на всички.

Ако знаете какво животът изисква от вас и го  струвате - никога няма да умрете. А не знаете, защото без Любов сте  родени - родените без Любов са осъдени на смърт.

Затова ето, викам ви и казвам:

- Родете се изново, вие, които не сте родени от Любовта. Родете се от Дух и Живот, всесилния дух и вечния живот.

Защото роденото от плътта е плът и смърт, а роденото от Духа е дух и вечност!

Сдобийте се с новото сърце. Нему е дадена  чистотата на кристала. Чиста вода от него извира. И всеки, който от нея  пие, живота ще придобие.

Потърсете новия Ум. От него светлината на слънцето излиза. И всеки, който с радост я приеме, разум ще придобие.

Повикайте душата, новата Душа, която всичкото добро съдържа, за обичта, на която цялата вселена е отворена.

Който към нея ръка протегне, блага на нов живот ще придобие.

Призовете новия Дух, Великия Дух във вечността, чиято сила е безгранична. Той сила раздава.

Който му служи, той разумен става и сила придобива.

Ето, казах ви. Това са дрехите срещу огъня, бурята и смъртта.

ТОВА Е НОВИЯТ ПЪТ.

Ако сте свободни - тръгнете по него. Ако не сте - пак тръгнете - за да се освободите.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ