Имахме между младите сестри Дафинка Доганова - стройна и красива. Тя беше болна и вече лежеше на легло. Сестрите се грижеха за нея. Не допускаха и мисъл, че тя може да си замине. Как така ще си замине, нали живее тук на Изгрева, а Учителят е до нас и Той няма да позволи току така Дафинка да си замине.
Върви един път Паша Теодорова по поляната и усеща, че съзнанието й се раздвоява: едното остава на земята, а другото се издига високо като балон в небето, в другия свят, и тя вижда картина. Дванадесет души старци стоят пред една маса и разглеждат документ. А той е разделен на графи, числа и сборове. Разглеждат внимателно документа и всеки за себе си прави изчисление и туря свое заключение. Паша чува: „Подписа се смъртната присъда на Дафинка". Старците обсъждат въпроса: кредитът, който би могъл да й се отпусне, ще го оправдае ли тя? Намират, че няма да го оправдае. Постепенно онова полусъзнание, което е било горе на небето слиза на земята, слива се заедно с другото и отново влиза в Паша като едно цяло. Тогава Паша разбира какво я очаква Дафинка и тя я жива оплака. След два месеца Дафинка си заминава.
