НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

БОРИС НИКОЛОВ ТОМ 3
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'>88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА</span></p> <br /> Писмо от Олга Славчева до Борис Николов<br /> <br /> „Любезний брат Борисе,<br /> <br /> Ден не минава да мислим за тебе. Ти си нашето страдание, а ти си и нашата радост и наша Надежда.<br /> <br /> Въпреки всичко, ние те виждаме смело изправил глава над противоречията и светиш на тия, които нямат нашето упование.<br /> <br /> На 26.11.т. г. завърших близо 40-годишния си труд по моята книга. Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак. Десет пъти най-малко досега съм правила основна преработка, но все рисуваното конче с креда по стената ме окуражаваше... И Този, Който даде основната идея настоява: Работи! Напред върви!<br /> <br /> Много ми послужиха твоите „Астрономически Вечери", Джейнс, Д. Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем.<br /> <br /> На 2611.т. т. аз рекох: „Конец! На житие ново аз турих венец!"<br /> <br /> Понякога нямаше никаква светлина и аз напредвах пипнешком, в пълна неизвестност, докато внезапна пролука - пълен проблясък и далече очертан път!<br /> <br /> Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашлейки люто от грип, зъзнейки от студ в моя „дворец" летях из пътищата на нашата земна съседка.<br /> <br /> Желая ти здраве и БЛИЗКО СВИЖДАНЕ!<br /> <br /> Изпращам ти няколко стихотворения, някои от които вече съм изпратила за 22 март на нашите приятели из провинцията.<br /> <br /> 12.Х11. 1961 г. С привет: Олга Славчева<br /> <br /> Бележка от брат Борис: Това писмо и стиховете от Олга Славчева бяха ми изпратени на 12.Х11. 1961 г. -18 дни преди да излезна от Софийския затвор. Онзи, който пише на затворник заслужава след като излезне затворника на свобода да отблагодари. Затова помествам това писмо. Олга имаше мечта да напише един роман за отиване на луната. А това бяха години, когато изобщо не се допущаше, че човек ще стъпи на луната, което се случи през 1969 г. Романът на Олга е написан след дълги проучвания върху всички научни астрономически постижения, както и съвети, които тя бе получила от Учителя. Това беше труд на целия й живот. В поетическото изкуство тя е ученичка на Иван Вазов. Тя бе много енергична, работлива, весела, подвижна, винаги тичаше. На екскурзиите тя бе на първо място. Не зная откъде тя получи идеята, но тя е единствената, която описа подред и по дати всички екскурзии на Учителя с Братството по време на цялата Школа. Описа ги така както можеше да ги опише една поетеса с вдъхновение и с поетичен талант. След време те ще трябва да бъдат издадени като се включат към тях и снимки от братския ни живот п.о време на летуванията ни с Учителя по планините.<br /> <br /> СВЕТЛИЯТ КАПИТАН<br /> <br /> 1. Христос намери парахода Разбит наблизо до брега, поправи го, и днес го води пристига, ето го сега.<br /> <br /> 2. И пътниците що намери пострадали ги излечи отново ги изпълни с Вяра и раните им заличи.<br /> <br /> 3. Не виждате ли го, че иде на борда светлия капитан станете всички да го видим как слиза вече на пристан.<br /> <br /> 4. Повервахте ли че спасява повервахте ли, че е Той. Кой раните ви изцелява и радост дава и покой.<br /> <br /> 5. А всички тези що довежда непобедими от сега. В сърца им радост и надежда Възлизат вече на брега.<br /> <br /> 6. И ангели с Него слизат Служители на Любовта И на земята вече от близо подарък носят радостта.<br /> <br /> ДВАДЕСЕТИ ВЕК<br /> <br /> Велик двадесети век В него буди се човек приспан от хиляди години приспан така, че да погине.<br /> <br /> Но мъртвия незван се вдига троши разпятие и вериги И никоя световна сила<br /> <br /> Не би го вече умъртвила. Че той възкръсва вече нов За Правда, Истина, Любов<br /> <br /> Бе време туй бе за един-За человеческия син.<br /> <br /> Но днес милиони вече стават Съдбата си сами решават Насилието не ще ги спре Готов е всеки да умре За истината скъпоценна Сама в душата му родена Отново се коват вериги И трупат се огромни диги Да пречи на свободата Коя напира на земята. Веригите ще разпилее Ще вземе всичко в ръце С Любовв в своите ръце.<br /> <br /> И да посреща и самин Ще видиш человеческия син, Но той сега е милионен Заблуди смъкнали от трона На тяхно място Тя седи -<br /> <br /> Любов в човешките гърди. С оръжие ново на света и води радостта.<br /> <br /> 12.Х11.1961 г.<br /> <br /> 1. Сърцето радостно трепери че Той пристига на света не може место да намери че иде вече Любовта.<br /> <br /> 2. Изтихо радва се блажено че отишла си е скръбта и безвъзвратно победена завинаги - дори смъртта.<br /> <br /> 3. Но пък небето мълчаливо не среща тази блага реч но цяло се разтърси живо гласа Му чу се надалеч.<br /> <br /> 4. С вихри, бури и стихии зарадвано от все сърце. Реве, свисти и грозно вие гърмоти, плеска с ръце.<br /> <br /> 6. Земята щом го чу, задруска се в танец луд и в хорце гърди й пламъци изпускат, Държи светкавици в ръце.<br /> <br /> 7. Крещи и вика: иде, иде Божествения Син в света. Станете всички да го видим И да посрещнем Любовта.<br /> <br /> СТАНЕТЕ ВСИЧКИ<br /> <br /> 5. Дочу морето и изправи си титаническа снага от радост хората издави, които срещна на брега.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ