През тридесетте години на нашият век - двадесетият, бяха открити тъй наречените „елементарни” частици, които се движат с една скорост от около двеста хиляди километра в секунда и носят в себе си грамадна енергия. Цялото пространство е изпълнено с тях. Какво представляват те? Един от светилата на атомната физика на франций Лу и Де Броил се е помъчил да им даде обяснение, като казва, че те са нещо хем материални, хем силови ядра. Какви са всъщност те, това е друг въпрос, за нас е важното, че те са все пак нещо - силови ядра. Освен това всички небесни образувания каквито и да са те - звезди, планети и др. имат притегателна сила, която ние наричаме „гравитация”. Какво нещо е гравитацията е все още неясно, но с право някои учени приемат, че те не са нещо друго, освен силови ядра, които наричат „гравитони”. Всичко това говори, че Мировото пространство не е празно, не е един абсолкзтен вакуум. Следователно ще трябва да приемем, че то е една среда, в която има нещо в нея, с какво име ще го означим не е важно, следователно тя е в състояние да оказва съпротивление на всичко и на всяко силово течение, от какъвто и характер да е то, от силовите течения и на небесните образувания Слънца, планети и пр. Известно е също, че всяко силово течение има вълнообразен характер изразено по начина на фигурата с определена дължина на вълната, която се измерва между две последователни възвишения, обозначени във фигурата с точките А и А', Колкото дължината между точките на вълната е по-голяма или казано още, колкото разстоянието между точките е по-голямо, толкова дължината на вълната е по-голяма и толкова силата на това вълнообразно течение е
по-малка и обратното. Силовите течения с увеличаване на тяхната сила, се намалява и дължината на вълната им. Всяко небесно тяло излъчва силови течения, приети от Земята с различна дължина на вълната. Оттук ще извадим напълно правилното заключение, че колкото едно небесно тяло е по- далеч от нас, то силовите течения, които то излъчва с различна дължина на вълната, минават през мировото пространство, което все пак оказва съпротивления, при което по-дългите вълни на това силово течение се поглъщат - отпадат, и до нас идват силовите течения с все по-късите дължини на вълните, които имат и по- голяма сила, по-могъща пробивна сила. Че наистина е така, това се вижда и разбира при отбелязаните вече елементарни частици, при които се установява, че някои от тях, които вибрират, са с по-дълга вълна, идвайки до Земята се поглъщат още от атмосферата, други достигат до Земята, като някои от тях проникват на различна дълбочина от нея. Но имаме и такива, каквото е тъй нареченото „неутрино”, които силови ядра имат своите трептения с много къса дължина на вълната и те проникват безпрепятствено навсякъде и през всички небесни тела, колкото големи и каквито и да са те. Минават също и през нашата Земя без абсолютно никакви пречки. Оттук за астрологията е от голямо значение къде, от кое място Сльнцето, Луната или планета се намира от Земята, за да изпраща своите силови течения - влияния.
Да започнем от Сльнцето. Известно е, че орбитата на Земята е елипса в единият фокус - център, на които се намира Слънцето. В своята обиколка, по своя път около него, тя идва най- близо - перихелий на 147 милиона километра, което става през първите дни на месец януари и когато е най-далеч от него при афелий, Земята се намира на 152 милиона километра, което положение имаме през първите дни на месец юли. Имаме една разлика от 5 милиона километра. Това нещо за нашето северно полушарие дава по-меките зими и по-хладките лета. Докато за южното полушарие имаме обратното - по-суровите зими и по-горещите лета. Но не само в това седи силата на Слънцето, когато е по-близо. Установено е, че за нашето полушарие, активността на интелектуалния живот на човека е по-голяма през януарските и февруарските дни, когато Земята е по-близо до Слънцето, отколкото през юли, когато тя е най-далеч. Известно е също, че най-големи открития се правят през тези именно месеци. Интересно изследване са направили група учени върху старци - дълголетници от сто и повече години. Те установяват, че почти всички старци са родени през януари, февруари и само някои през март и нито един от тях не е роден през месец юли. Оттук и много примери могат да се приведат за много по-силното влияние на Слънцето върху Земята и живота на нея, когато тя е по-близо до него.
За Луната изтъкнахме голямата разлика в силата на нейното влияние, когато тя е близо до Земята - перихелий и когато тя е по-далеч от нея - афелий. За планетите изтъкнахме, че те гледани от Земята имат ту право от запад към изток движение, ту обратно от изток към запад, което ние наричаме „ретроградно”. Те не се люлеят ту в една, ту в друга посока, когато обикалят около Слънцето. Ретроградното движение при тълкуването на хороскопа за влиянието на дадена планета върху родения човек е от голямо значение. Когато планетите имат ретроградно движение, те са по- близо до Земята и от там тяхното влияние е по-силно. Това особено ясно и нагледно се установява и вижда при тъй наречените вътрешни планети - Меркурий и Венера. Скицата, която даваме ще изясни казаното.
В центъра е Слънцето в точката С. В точка А е Меркурий, а в точка В - Венера. Когато Меркурий и Венера се движат в права посока от запад към изток, те се движат по дъгата от точка А за Меркурий и точката Б за Венера и минават през тъй нареченото „горно съединение”, когато Земята, Слънцето и Венера са на една права линия. Тогава Меркурий се намира от Земята на 217 милиона километра, а Венера на 249 милиона километра. Те продължават да се движат по орбитите си и гледани от Земята стигат Меркурий до точка А и Венера до точка Б. От този момент те продължават своя път, но от нас - от Земята ще ни се виждат, че се движат в обратна посока - ретроградна, от изток към запад. В този си път до точките А за Меркурий и Б за Венера, те ще бъдат по-близо до Земята, като най-близо ще бъдат в точките 3 за Меркурий и 4 за Венера, или както се казва при тъй нареченото долно съединение, при което за Меркурий той ще бъде на 82 милиона километра от Земята, което ще рече, че той е със 135 милиона километра по-близо до нея, отколкото когато е бил в правото си движение в горно съединение, оттам и неговото влияние върху Земята, живота на нея и по-специално върху родения човек ще бъде с много по-голяма сила - по-силно и с ефект, отколкото при горното си съединение, когато той е бил най-далеч. Същото се отнася и до Венера, само че с още по-голяма разлика. Защото Венера при горно съединение ще се намира на 249 милиона километра, докато при своето долно съединение тя ще бъде от Земята само на 40 милиона километра. Изобщо тя като планета, както отбелязахме, идва най-близо до Земята, с една разлика от горното съединение от 209 милиона километра, което значително усилва, увеличава, с ясно изразен ефект, нейното влияние.
Същото се отнася и за тъй наречените външни планети - Марс, Юпитер, Сатурн и другите след него. Когато те са в ретроградно движение, тогава те са по-близо до Земята и действат с по- голяма сила, с по-ясно изразен ефект. Като онези от планетите, които са по-силно пострадали при катастрофата - Меркурий, Марс, Сатурн със своите натрупвания от парчета на разрушената Фаетон, като негови спътници, а също и с неговият пръстен, за който вече казахме какво е той, Уран, Плутон, при ретроградните си положения, действат по-силно със своите си отрицателни влияния, отколкото, когато са в право движение. Докато онези от Планетите, които са по-малко пострадали като Венера, Юпитер, Нептун, при ретроградного си положение, ще действат по-силно със своите добри влияния, отколкото са в право движение.
