1.2 ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА КРИЗАТА
В СТОПАНСКАТА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННОСТТА
В изяснение на казаното по-горе, ние бихме желали да хвърлим още светлина върху едрите фази в общата история на света, защото считаме, че въпреки наглед убедителната аргументация на апологетите на гореспоменатите две антагонистични една спрямо друга идеологии, за разумния, честен и непредубеден съвременник е все още трудно да разбере причинния комплекс на този антагонизъм.
Първата фаза в икономическата структура е фазата на робството, което е тясно свързано с насилието, мъчението и безправието. Насилието, т. е. утвърдяване правото на силния, е господстващ закон в животинското царство. Столетия и хилядолетия, особено в античния свят, законът на насилието е господствал в икономическите и социални отношения между хората. При тази фаза главен фактор е родовата аристокрация и режима на тираните; действал е безпрепятствено марсовия бич и в обществения живот е господствувало безправието.
Робството е било главната характерна социологична основа на античния свят. Копието, стрелата и мечът на бога Марс са били считани за нещо свещено, за дело на боговете, и те са решавали всички спорове между човеците. При отделни по-малки или по-големи бойни стълкновения, често единоборството между вождовете е било считано за воля на боговете и от неговите резултати се е вземало акт за разрешаване на стълкновението. В такъв свят на култ към силата и насилието законът за справедливостта е бил напълно изключен. Икономическият апарат, в лицето главно на земеделието, е бил опирам в тази фаза изключително върху робството; той е боравил под авторитета на различните закони.
През тази фаза на стопанското развитие, където робството е било основата на стопанските отношения, се е чувствало изключително влиянието на Марсовата и Сатурновата енергия, Марс е държал меча на насилието, а Сатурн, по пътя на философията, не само е оправдавал робството, но го е и налагал, особено по пътя на религията.
Втората фаза е фазата на свободния труд. където вече правни норми целят гарантиране на неговата охрана и защита. При тази фаза, на мястото на насилието и робството се издига силата на юридическата санкция. Тази фаза е очевидно едно по-високо стъпало на личното и обществено съзнание. Грубият животински закон на силата и насилието се заменя с нормите на правото. В правото вече доминира човешкия елемент; в съзнанието на човека се чувства по-голяма широта. Човекът е издигнат вече в личност и неговото самосъзнание се опитва да прави разлика между права и задължения. Правните норми гарантират правото на живот и определят границите на свободата и на правото на индивида да се ползва от плодовете на своя труд. Поставят се и основите на правната санкция. Саморазправата и грубото марсово насилие се заменят с правото на защита и с правната принуда, която цели да гарантира ненарушаването на правата на човека.
При тази фаза, фаза на правото, ние още нямаме елемента на справедливост в правните отношения, защото социологичните основи почиват все още върху схващания олигархични и диктаторски.
Както се вижда, ние отбелязваме в най-общи линии тази фаза, в която доминира една меркуриева и юпитерианска философия. Тук буржоазното и пролетарското общество боравят в сферата на едно сепаратично постъпване Идеята за един живот на цялото е все още непонятна и чужда за тези две идеологии. Това е меродавно, както за личния, така и за обществения, националния и международния живот.
Не би могло да се отрича, че в нашата съвременност свободата на личността и особено нейната материална сигурност е формално гарантирана и охранявана от нормите на правото. Обаче, що се отнася до международната общност, до сферата на междудържавните отношения,
Стр. 81/943
ние сме все още във фазата на едно господство на животинския закон - на правото на по-силния; саморазправата, основен закон в животинското царство, до голяма степен е обуздана само в личните и обществени отношения в рамките на отделната държава, но в отношенията между отделните държави съществуват само незначителни опити за прилагане на международни санкции от страна на съответните най-върховни междудържавни правни инстанции. Войната, кървавата саморазправа, това най-могъщо и организирано средство за налагане волята и интересите на силните, се все още прилага и то особено спрямо по-малките и по-слабите народи. Историята изобилства с примери; пред очите ни са още трагичните последици от двете последни световни войни, които доведоха културното човечество до една основна световна криза и безпътица. Идеята за силата, която е била основен критерий за политическото равновесие в международната общност, е днес подменена с животинския закон на страха от един ядрен конфликт. Това е едно указание, че моралният закон, изразен в международните правни норми, е още слаб и недостатъчен, сам по себе си, защото не е налице най-основният елемент - справедливостта. Тази справедливост е закон, който произтича от един велик принцип в битието - Мъдростта.
И с пълно право Учителят казва:
„Днес нещата и не могат да бъдат другояче, защото хората нямат ясна представа за оня миров ред, който царува във вселената; те нямат представа за великия космичен ред. В своите ограничени, чисто човешки схващания и идеи, те са създали свой човешки ред, който често е в разрез с космичния. Природата, обаче, санкционира човешките закони и порядки само дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Щом един човек, един дом, едно общество или един народ, па и въобще цялото човечество се отклоняват от нейния ред, тя се противопоставя, понеже в общия ход на мировия живот изобщо не се позволява никакво отклонение. Хората често си мислят, че те могат да се наложат на природата, че могат да я накарат да отстъпи от своя ред. Природата привидно отстъпва, но в края на краищата тя налага своята воля. Сега волята на природата е хората да се примирят. Между тях да има човещина. Във взаимните отношения на индивиди и народи да царува пълна справедливост. Тя иска да се проникнат от мисълта, че онова, което е добро за нас, трябва да бъде добро за всички и което е добро за всички, трябва да бъде добро и за нас”.
Преди да се спрем по-основно върху третата фаза, фазата на справедливостта, ние считаме, че е допустимо едно малко отклонение, за да охарактеризираме някои от основните и особени аспекти на днешната обща световна криза в системата на капитализма.
Феодализмът се характеризира като една форма на стопанствуване, при която се целеше предимно задоволяване на собствените нужди на стопанствуващата единица. Исторически тая форма бе ликвидирана от индивидуално-капиталистическата, при която доминиращ фактор е капиталистът обладател на земята и на средствата за производство. А тези средства за производство имаха тенденция да се увеличават и усложняват, паралелно с разширението на пазарите и разрастващата се производствена техника. Така наричаната техническа революция, която не е един преходен момент в развитието, а е процес продължаващ и днес и то в темп неподозиран до последните десетилетия, се базира върху известни научни изнамервания, които позволиха да се впрягат все по-нови сили и енергии в производствената техника: - първо парния двигател, после моторът с вътрешно горене, после електричеството, а в перспектива и неизмеримо мощната сила на ядрената реакция. Паралелно с мощността на технико-производствената апаратура и организация, растеше и капиталистическия пазар. С тласъци и с тежки и мъчителни колебания в конюнктурата стопанската система на света направи скокове, които скоро се изразиха в тежки и разтърсващи света конюнктурни кризи. Конкуренцията между предприятията и техните обединения за извоюване на пазари избиваше към кризи и стълкновения. Кризата от 1929 ÷ 30 г. в краен извод, относно причинния й комплекс, бе отдадена на основния факт, че капиталистическата система, разрешила по един бляскав начин чисто технико-производствените и организационни проблеми се оказа не в състояние да разреши един още no-основен проблем - социалният. Социалното развитие не можеше да върви в крак със стопанското развитие и това се изрази в една основна слабост на консумацията, която не бе в състояние да поглъща все повече и повече
Стр. 82/943
растящия обем на производството, макар че това производство обикновено бе работило със сравнително непълен капацитет.
Основната слабост на капиталистическия пазар се състоеше в това, че опитите да се мобилизира консумацията на народонаселенията, за да бъде тя в паритет с растящата производствено-техническа ефикасност се сблъскваха в непреодолимата пречка в лицето на недостатъчността на трудовия доход: - от една страна ниски и недостатъчни надници на заетите в производството, а от друга страна една технологическа безработица в невиждани дотогава размери. Необходимо бе, паралелно с усъвършенстването на производствената техника и организация, а заедно с това и на производителността на труда, да се намалява успоредно и продължителността на работния ден, за да се избегне технологическата безработица. А това не ставаше: за няколко десетилетия производителността на труда и техническата ефикасност на производствената апаратура нарасна неколкократно, а работният ден си оставаше все още 8-часов, какъвто си бе в началото на века, когато работническите синдикати издигнаха лозунга: „8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън”.
Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико- производствената апаратура на системата е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище за всички и то при един работен ден от 4 ÷ 5 часа. Но за това е необходимо да се усъвършенства социалното устройство на обществото с оглед да се увеличи консумативната възможност на народонаселенията. Но възможността да се скъсява съответно работния ден, с оглед да се ликвидира технологическата безработица и да се засили консумацията, се сблъскваше с един неорганизиран световен пазар; народи с ограничени природни ресурси, като Япония и др., се бореха върху световния пазар единствено чрез по-продължителен и по-ниско заплащан труд. И пазарът и технико-производствената организация на народите бяха станали световни по мащаб и характер, а междудържавните отношения си бяха останали такива, каквито си бяха още в края на миналото столетие. Там доминираха силните политически и стопански единици. В епохата около 1929 ÷ 30 г. когато се разискваха причините на кризата и възможностите за нейното трайно премахване, имаше трезви умове, които на международни стопански конференции препоръчваха едно солидаризиране между дьржавите, притежаващи обилни природни източници и такива, които са бедни откъм източници, но имат излишна работна ръка, за създаване на междудържавни кооперативни режими за експлоатиране на неизползваните световни икономически обекти: блатисти, пустинни и недостъпни райони, като едните държави внесат в тия режими тия източници, а бедните страни внесат своя труд и делят по братски резултатите. Само така би могла да бъде премахната безработицата, недостатъчния трудов доход на бедните народонаселения, слабостта на консумацията и оттам и кризата в пласирането на произведеното производство. Защото, при наличната неорганизираност на световния пазар, при безскрупулната конкуренция между националните стопански предприятия и техните обединения, борбата се изостряше и това извеждаше до сътресения и до прибягване до саморазправа. И някои от сторонниците на подобен изход открито сочеха, че ако остане това положение на неправда, безизходица и конфликтност в отношенията, някои от по-бедните и лишени от възможност народи ще потърсят пътя на агресията, за да променят това състояние на нещата: И всичко това ставаше на фона на една обърканост и безперспективност, когато милиони гладуваха и се бунтуваха, а едрите производствени предприятия, обединения, пък дори и държавни служби и организации се ориентираха по пътя на ограничаване на земеделско и индустриално производство, на унищожаване на непродадените стоки, за да се запазят съществуващите цени и печалби, без да се държи сметка, че остават милиони хора извън производството и без средства за консумация. И това бе от естество да подхранва бунт в душите на хората и да създава конфликтни предпоставки.
Подобно на лодка, която в движението си служи само с едното весло, попада във въртение на едно място, вместо да напредва, и капиталистическата система, опирайки се само върху технико- производствената си мощ и забавяйки съответния социален напредък, попада във фатален водовъртеж, вместо да напредва. И това фатално доведе до междудържавни политически удари и до световни воини, последната от които показа че могат да бъдат използвани и средства за
Стр. 83/943
воюване, които са от естество да докарат апокалиптични страдания на народонаселенията и дори поставят в опасност самия живот върху планетата.
И така, след закриване на скобата на горното малко отклонение от темата, ние продължаваме излагането на същността на третата фаза - на фазата на справедливостта. Законът на справедливостта, както вече изтъкнахме, е закон, произтичащ от принципа на Мъдростта. В наше време, огромните обществени, национални и международни сътресения се дължат изключително на нарушението на този закон за справедливостта.
Основната характеристика на закона за справедливостта е, че последната изключва каквито и да било предпочитания - расови, съсловни или национални, които биха използвали правните норми за свои сепаратични домогвания. Цялата история на човешките култури е изпълнена с нарушения на този велик закон.
Учителят говори за този велик закон така:
„Справедливостта е атрибут на космичния свят. За да се отсъжда право, човекът, който отсъжда трябва да бъде мъдър, да разбира причините и последствията на нещата.
Абсолютната космична справедливост трябва да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение. Тя има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най- малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Отношението на Космичното начало е еднакво към всички същества”.
Този велик закон трябва да влезе във всички стопански отношения, както в обществото, така и в народите.
Формите на международния стопански живот трябва да се определят като последствие на приложението на справедливостта.
Според Учителя, повелите на закона за справедливостта трябва да спазват свещено:
* „Животът на всяко същество е живот на космичното начало. На всеки човек, със самото му идване на Земята е даден от разумната природа известен кредит, право на съществувание, което трябва да се зачита.
* Обществото, народът, нямат право да нарушават правото за съществуване на човека. Напротив, на всеки човек трябва да се гарантират всички необходими материални и духовни условия за неговото всестранно развитие”.
* И по-нататък: „Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън. За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията и да анализира всяка своя постъпка”.
* „Всеки човек е надарен с известни сили и дарби, които трябва да развие. Това е неговото гражданско право. Всеки, който отнема това право на хората, върши престъпление; правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да мине, но не от другия. Готов е да отстъпи първото място на другите, а сам да вземе последното място. Тъй постъпва и майката”.
Тези велики истини, които Мъдрецът изтъкна и които трябва да легнат в основите на новия морал, на новия светоглед на човека се отнасят не само към отделните личности, но и спрямо отношенията на държавата.
Бъдещото общество на новото човечество като колективна индивидуалност, трябва да бъде образец на великия закон на справедливостта.
* „Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до стопанския, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави
Стр. 84/943
преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия.
* От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на космическите блага, които текат към нас. Космичното благо е общо за всички същества. Космичното е достъпно за всички. Благата, които природата дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях”.
* „Всички блага, които придобиват хората в бъдеще ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само до материалните блага, но и до знанието, способностите и дарбите. Там дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Гдето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последствията от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й.
* Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа. Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък възвишен дух".
Наистина, в нашата съвременност, за първи път в историята на човечеството, справедливостта като закон трябва да стане и ще стане ръководно начало в стопанските отношения, е социалните връзки и в международните схващания.
Ако тези нови отношения не легнат между индивидите, обществата и народите, то стопанският живот не ще може да се организира по един хармоничен начин. Крайна необходимост е, прочее да се разбере и осъзнае, че единствено великата идея за правда е най-подходящия метод за трайно и правилно уреждане на стопанските процеси и на отношенията в международен мащаб. Тези процеси са аналогични на тези на разпределение на кръвта в човешкия организъм.
Изобщо, справедливостта е най-важната предпоставка за разрешаване на стопанските проблеми върху световен терен. Новите форми на стопански общения между народите ще дойдат като последствие от приложението на този велик закон на справедливостта. Само по този начин народите ще се освободят от игото на стопанската зависимост и от робството и опеката от страна на големите народи и политически креации,
