Той бе секретар на Ал. Стамболийски и идеен земеделец. Беше заклет враг на монархията и на трона и се бе обявил за република, за което бе хвърлен в затвора от цар Борис III.Там пролежа 10 години без да е продумал нито една дума. Голям характер и голяма сила се изисква за това. Боян Боев му е приятел и бе му изпращал беседи от Учителя в затвора. В онези времена се позволяваше да се изпраща литература в затвора, която да не е насочена срещу властта. Той започна да чете беседи и приема там, в затвора Учението. Поддържал е връзка с Боян Боев чрез писма. Но официално е криел, че е станал последовател на Учението, защото е бил политическа личност и като такава е бил много известен като противник на Царя. Затова не е желаел да навреди на Учението на Учителя, като официално се признае за последовател. Бил е предан последовател, което е много важно. Той имаше послушание към Учителя и не направи онзи преврат, който се опитваше да извърши и с това щеше да попречи на Божият План. А този план бе, че комунистите трябваше да дойдат в България. Те имаха своя мисия тук и щяха да я изпълнят ако не бяха се отклонили. А ние тридесет години проверяваме как те се отклоняват от мисията си. Проверяваме и чакаме да настъпи краят на тяхното отклонение.
Ето така Стоил Стефанов прекара десет години в затвора, когато управляваше цар Борис, т. е. когато управляваше господаря. После когато дойдоха да управляват „слугите", според думите на Учителя, то слугите също го хвърлиха в затвора и той там престоя не малко години. Та и при едните, и при другите прекара голяма част от живота си в затвора. Значи враговете му бяха едни и същи и преди, през царско време и след това по време на „слугите". А което е най-интересното комунистите след като взеха властта изнесоха един лозунг пред българския народ, че те са „Слуги на народа". Значи те бяха дошли според тях да слугуват на народа, а не да го управляват, по същия начин както по царско време. Значи думите на Учителя се сбъднаха. Слугите трябваше да извършат онова, което им бе наредено да го извършат, но те извършиха и други неща, за които не бе им наредено и нямаха кредит от Небето да го сторят. И за това ще отговарят. А вие ще проверите как ще отговарят.
Всяка сутрин Стоил Стефанов в затвора си е казвал една малка молитва: „Господи, направи така, да ме забравят враговете ми!" а това е била много кратка, но много важна молитва. Особено когато отново е хвърлен в затвора и то вече от комунистите, които дойдоха „да бъдат слуги на народа".
Няма по-драматична история на един политически мъж от тази на Стоил Стефанов. Ако след време се открият спомените му и се издадат, то тогава българският народ ще научи и разбере какво значи човек да се жертвува за една идея. И тогава ще разбере този народ, че идеите са живи и светът, в който живеят тези идеи е жив свят и много по-реален от този на земята.
