Действително нашата слънчева система, според космическия часовник, когато влиза в сферата на зодиакалния знак Водолей, който по самото си естество е знак на въздуха, си създава с това, само по себе си, огромни възможности за творчество за изследване както на самата земна атмосфера, така и изобщо на космичното пространство.
Според_астрологичната традиция, знакът Водолей се управлява от планетата Сатурн считана като първа и най-материална еманация на космичния живот. Поради тази причина, древните са го назовавали начало и край, алфа и омега. Знакът Водолей в символиката изразява божествения човек, който напоява светът със своите живи води и поддържа живота във формите. Това е същият принцип, който се нарича Амрита в индийските писания.
Според последните астрологични изучавания, над управителя Сатурн идва управлението на Уран, или изразено на мистичен език, Уран се представя като баща на Сатурн. Уран е онази сила, която освобождава в края на един цикъл живота от формите; това означава, че съзнанието се освобождава от формите преди да са се обогатили те от придобитите опитности отдаден цикъл, за да преминат в един по-висш цикъл.
Според модерната астросоциология, планетата Уран се счита като по-висша гама на планетата Меркурий, а нейното астрологично значение е плод на събитията, които са хроникирани през историята
Както се изтъкна по-горе, знакът Водолей съдържа колосални възможности, специално в областта на науката. Това значи. че под знака на Водолея човечеството ще се домогне до големи открития, неща които са вече очевидни в нашата съвременност. В областта на въздухоплаването, специално и изобщо в областта на модерната астрофизика в проучването на космичните лъчи, идващи от дълбините на Космоса. Различните апарати при въздухоплаването, разпадането на атома, различните видове ядрени експлозии и пр. и пр. сочат вече един наистина колосален напредък.
Всичко това разкрива пред съвременността перспективи за още по-голям възход в недалечно бъдеще. Тяхното практично приложение, както това е подчертал преди шест десетилетия Учителят, ще донесе една бездимна култура, ще даде най-правилно разрешение на икономическите и социални проблеми на обществото.
В това недалечно бъдеще, човек едва ли вече ще дълбае земните ядра, за да търси въглища, нефт и земни газове, а ще използва термоядрената енергия, добивана от разпадането на атомите на неорганичната материя. Всички тези колосални открития, които са вече осъществени или които ще бъдат осъществени в епохата на Водолея, ще дадат съответно отражение в духовния възход и ще съставлява материалната база на настъпващата нова култура.
Характерната троичност на деканатите (мистичен; научен и социален) ще намери по същия начин израз през културата на Водолея, която е прочее вече настъпила.
В течение на първия деканат на Водолея, етичната максима на християнския свят ще бъде заменена на най-новия завет, донесен от Учителя специално за новата култура на Водолея, а именно: „Злото, или адептите на лявото посвещение ще станат слуги на доброто”.
Стр. 49/943
Злото, което е царувало и управлявало в течение на милиони години, е имало възможност през време на християнската цивилизация да изправи своите погрешки. Но не само, че не е била извлечена съответната поука от това, а напротив на човечеството са били натрапвани унищожителни войни, последните две, от които имаха такива трагични последствия за същото. От невидимия свят, светът на Всемирното космично братство, което ръководи материалната и духовна еволюция на човечеството, е вече решено злото да стане слуга на доброто и да изкупи вековните си прегрешения. То трябва да изправи погрешките, които е извършило през течение на инволюционния процес, при слизането на човешката душа в материята. В течение на културата на Водолея, низшето естество, или силите на Луцифер и Ариман, ще бъдат обуздани, както в индивидите, така и в обществата, в народите и в цялото човечество.
Това положение е било предсказано още от апостол Йоан в неговия Апокалипсис, в символичната картина връзването на древната змия.
Така, през епохата на Водолея в живота на индивидите вместо философията на епикурейството, на хецонизма, на живота на страстите и на низшите животински нагони ще почне да доминира разума, в съгласуване със законите на живата природа.
В човешкото общество, вместо омразата ще възтържествува доброто - благородните подтици и импулси. В народите, вместо насилието и принудата, опиращи се върху господството на закона, ще започне да управлява добрата, произхождаща от схващането за братска взаимопомощ и духовно-културно сътрудничество.
В международния живот, вместо войната, това най-тежко наказание и най-голямо организирано зло, вече отживяло средство за разрешаване на международните конфликти, ще започне да тържествува формулата, която Учителят завеща на новото човечество:
„Наместо политическо равновесие, основано на насилието и омразата, ще възтържествува политическото сътрудничество, почиващо на принципа на мъдростта, от която произтича социалната справедливост.”
