Към Него е отправена нашата мисъл и най-хубавите ни чувства. И наистина, като прегледаме живота си, виждаме, че няма по важно събитие от срещата ни с Учителя.
Днес ние си припомняме пътя, който извървяхме с него - живота, работата, учението - път на растене и разширение, път на освобождение от ограничения, заблуждения и предразсъдъци, път на радост и светъл мир.
Този път е свещен за нас.
Какво отношение имаше Учителя към „Малките братя" с каква любов вникваше в живота им, с каква бащинска грижа им помагаше.
Той сам се наричаше - „Братът на,: най-малките".
Ще ви приведем един малък пример от живота ни с Учителя:
Беше летен ден. Валеше проливен дъжд. На Изгрева идва селянка боса, цялата измокрена. Влиза в къщичката на един от братята - Иван Антонов. Той я пита: „Къде така в този дъжд?" - „Търся човекът, който всичко знае." - „Кой те изпрати?" - „Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори. А за това тук лек за тебе няма. Иди там горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда брата, че лекарите са искали да се пошегуват. Жената пита: „Ти знаеш ли го къде е?" Братът поглежда през прозорчето и вижда на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри. Той казва на жената: „Ела с мене". Завежда я. Жената пада на колене пред Учителя, гледа го с умоляващи очи и мълчи. Учителят я пита: „Какво искаш?" Жената казва: „Ти всичко знаеш." Минава време. Учителят пак пита: „От къде си?" - „Ти всичко знаеш. „Кой те изпрати тук?" - „Ти всичко знаеш."
Учителят мълчи дълго, вглъбен в себе си, после казва: „Мъжът ти се помина преди две години. Обичаше ли те? Пееше ли ти песни? „Ти всичко знаеш", вика жената и се залива в сълзи. „Той и сега ти пее и ти слушаш неговите песни. Той и сега ти говори и ти чуваш неговите думи. От какво има да се смущаваш?" - „Ти всичко знаеш", вика жената и плаче.
След това бръква в пазвата си, изважда кърпа, развързва възел и туря на земята пред Учителя 2 левова сребърна монета. После става, целува ръката на Учителя, покланя се ниско и се отдалечава все с лице към него. Братът я изпраща до пътя. Като се връща Учителят му казва: „Вземи парите, виждаш тя си плаща."
Любовта прави чудеса тъй естествено и просто, че те остават незабелязани. Брат Иван Антонов прибира парите за десятък за Господа.
Днес ние с благодарност отваряме душите си за нашия обичен Учител, да ни посети той със своята мисъл, да почувстваме Неговото присъствие, неговия мир и неговата светла вяра в Истината и Доброто, за които Той дойде и за които свидетелствува.
Ние отправяме нашата молитва към него - „Да ни ръководи и крепи в пътя на живота." С него ние всякога сме силни.
