8. Строежът на човека

Житно зърно, Г. V, кн. 7 ÷ 8 (III ÷ IV. 1930), с. 217 ÷ 219

Още  от  незапомнени  времена  мъдреците  са  казвали,  че  ние  никога  не  ще  добием безсмъртната  истина,   ако  не  я   открием  вътре   в  себе   си.   Още  в  ранни  времена  опитността  е потвърдила  тази  теория,   понеже  въпреки  всичкия  прогрес   в  научните  изследвания   относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека — онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито.   Ние  знаем,   че  от  яйцето   се  развива   зародишът,   от   зародиша   -  детето,  от   детето  - възрастния; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата, за да израсте от  една  клетка,   в  която  никакъв   човек  не  се   съдържа, би  изглеждало  абсурдна,   невероятна  и чудесна,  и  не  би  била   повярвана   от  никого,  ако  това  да  не  бе  добре  познат  факт,   и  бидейки ежедневен,  той  е  престанал   да  изглежда  чуден,   тъй  че  сега  се  вижда   странно,  ако  някой  се удивлява, като как би било възможно такова нещо.


Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе”. Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло.  Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по - долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем, така също че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум.

Но, ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо  от  онова,  което  смътно  се   нарича   „душа”   нищо  относно  естеството  и  произхода  на  ума (чиито  функции  се  изискват, за да  даде  възможност  на  мозъка да  изследва   подобни  неща),   нищо относно  духа  и  нищо  относно  висшето  устройство  на  човека,  чийто  вънкашен  израз  и  символ  е физичното   му  тяло,  не  би  било   неуместно  да  се  отнесем  към  други  източници  за  сведение  и  да чуем,  какво  са  учили  древните   мъдреци   досежно   принципите,  които   обясняват  устройството  на човека.

Древните  индийски  мъдреци  сравняваха  човека  с  едно  водно  лале,  което  расте  във  водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното  царство), от което приема силата да развива заложбите си, които се таят в неговото устройство.

Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак:

1.  Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи” през живота.

2.  Прана. Живот или жизненият принцип.

3.  Линга Шарира. Етерният образ или дубликат на физическото тяло „призрачното тяло”.

4.  Кама  Рупа.  Животинската  душа.  Седалището  на  животинските  пожелания  и  страсти.  В този принцип се съсредоточава живота на животинския и смъртен човек.

5.  Манас. Ум. Разум. Съединителната връзка между смъртния и безсмъртния човек.

6.  Буди. Духовната душа. Обвивката на чистия и всемирен дух.

7.  Атма. Дух. Отражението на Абсолюта.

Гете казва: „Една дума се явява удобна, когато отсъствува понятието”. В нашия материален век самото значение на термините, означаващи духовни сили и състояния, се е загубило и извратило: „Бог” се предполага да означава едно неестествено, свръхестествено съзнание вън от природата. „Вяра” е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда” е станала лична корист. „Любов” се предполага да е себелюбиво пожелание и пр. Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумеваеми за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал. В това именно се съдържа мистерията.

Философите на средните векове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемтепланети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия. Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър, отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли, че той е умен, ала умният знае, че той е глупав”.

Когато древните учени говореха „за седемте планети”, те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията. Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това, което виждаме, е само едно проявление на един принцип, наречен „земя”. Същинската есенция на „материята” е отвъд понятията на земния ум.

Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание:

1. Сатурн (Пракрити) - Материя - вещество, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета). Тя е това, което дава стабилност и солидност.

2. Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на Слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променчиви, както са и човешките мнения.

3. Слънце. Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание.

4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила. Има многобройни болести, които се причиняват от чрезмерното или нередовно действие на силите, присъщи на това царство;

5. Меркурий (Манас). Умът;

6. Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло. Разум, интуиция, вяра, твърдост, схващане на истината.

7. Венера (Атма). Принципът, който се проявява като всемирна Божествена Любов в своята чистота, бидейки сходна с Божественото самопознание. Ако се съедини с Меркурий (разум), тя съставя мъдрост. Действуваща в животинското полетя произвежда животински инстинкт и на физическото поле тя причинява притеглюванията на противоположните полярности, химическите афинитети и пр.*