Д-р Стефан Кадиев

X.

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Д-р Стефан Кадиев - роден на 6 април 1896 г. в гр. Хасково, починал на 15 септември 1985 г. в гр. София

1. Познавам д-р Стефан Кадиев още от 1971 г., когато той бе на 75 години. Беше запазен за възрастта си, с буден ум, подвижен и енергичен. Ко­гато за пръв път се запознахме на Рила, при 7-те рилски езера, той ме огледа изпитателно и накрая каза: „Младото докторче пристига точно навреме." Не разбрах какво искаше да ми каже, но знам, че пристигнах в последния момент и точно навреме, за да спася това, което не бе унищожено от комунистическа­та власт 1945-1971 г. и което се укриваше от още живите последователи на Учителя Дънов. А обиските и изземването на книгите на Учителя продължиха и от 1971 до 1989 г. Унищожаваха и изгаряха всичко.

2. Спомням си, че тогава от комунистическата власт бе разрешено лету­ването на Рила от последователи на Учителя Дънов. Бяхме се качили горе, опъ­нали палатките, провизиите бяха сложени до тях. Но няколко възрастни сестри бяха яли някакви круши, които бяха омекнали и развалени, и получиха диария и отпаднаха и лежаха по цял ден в палатките си. Аз бях детски лекар и знаех много добре какво означава всичко това, какви бяха инструкциите по болници­те при диария. Трябваше да се лекуват и изследват в болница. Освен това там бе вододайна зона и можеха да заразят водата, която отиваше като питейна вода за София. Опитах се да се намеся. Но никой не ме слушаше. Аз бях за тях никой. А в болницата за такива случаи аз бях някой и разпореждах и всичко се изпълняваше. А тук бе анархия. Аз разбрах, че това бе клопка за мен и реших да напусна лагера. И си тръгнах. Избягах. След мен си заминаха още двама лекари. Накрая дошъл д-р Кадиев и сложил ред. Него го слушаха. Но не и мен. За тях аз бях никой. А за мен те бяха врагове на Школата на Учителя, защото не изпълняваха нищо от това, което Той бе казал в Словото Си. И бе отпечатано. Само залъгваха себе си и онези, които отиваха при тях заради Школата на Учителя.

3. Аз живеех в дома на Мария Младенова, която бе към 75-годишна. Тя бе родом от Сливен, а д-р Кадиев бе работил там във военния гарнизон като вое­нен и санитарен лекар. Тогава, по онези години, Сливен се славеше със своите ясновидци и там ври и кипи от невероятни индивидуалности, притежаващи раз­лични дарби по окултните науки. Там се подвизава и Димитър Добрев, който е ръководител на тамошното братство. Д-р Кадиев взима тетрадка и с автома­тичната си писалка тръгва от човек на човек, разговаря с тях и после тези очерци ги записва в две тетрадки. Той ги бе предал на Мария Младенова да ги чете и после тя ми ги предаде на съхранение с разрешението на д-р Кадиев. Тя знаеше моя план, че ще пиша книга за д-р Миркович и за Сливенското брат­ство. Ще се пише, но не е дошло времето за този том.

4, Дъщерята на д-р Стефан Кадиев, Елена, ми предаде една тетрадка от него за д-р Миркович и статия за него, които ще бъдат включени към матери­ала на д-р Миркович за Сливен, когато му дойде времето. Тук, в неговия мате­риал, не бе подходящо.

5, В моите издирвания, бяха ми предали две папки с очерци, написани от д-р Кадиев за съвременниците на Школата на Учителя Дънов. Тези случки, съ­бития, той ги бе записал и прехвърлил на пишуща машина. Това бе невероятен за мене материал и аз изчаквах времето, което ще дойде, за да ги публикувам. И дойде това време.

6. Когато се свързах с дъщеря му Елена Маринова Кадиева, тя ми разре­ши да публикувам неговата книжка „Рила, когато проговори" от 1938г. След като й представих моя план, то тя реши да ми съдействува, като ми предаде снимки, изрезки от вестници, статии на баща й, написани материали на пишу­ща машина. Тук се появиха още от онези очерци за възрастните приятели. Той съдействуваше от Невидимия свят. Това бе определено и сигурно. И аз го виж­дах със сетивата си.

7. След няколкомесечна работа бе подреден целият материал в раздела „Между истината и легендата", който сам си го бе озаглавил. Аз му придадох моята концепция, подредих го, както аз зная и както смятах, че трябва да се подреди. Към този материал прибавих и други разкази и спомени на очевидци, които имах и съхранявах. Може да се каже, че неговият материал бе 2/3, а моят -1/3. Така се запечата този раздел и се съхраниха всички спомени, които се пазеха. Накрая, на 31 .XII.2002 г. приключих, като на 3.I.2003 г. дадох финала на този раздел.

8. Беше включен един материал, който бе събран от годините 1962-1980 г., когато Изгревът бе разрушен, след процеса срещу Братството 1957/1959 г. и опитите да се съживи това, което беше останало. Битката е била толкова ожес­точена, че „избиването" е било взаимно, едни са заминали в затвори, а други остават психически разстроени и неспособни да направят нещо. Точно в този момент се явих след 1969 г. и започнах да спасявам едно по едно това, което бе останало. Този раздел е важен. Той важи и за вчера, и за днес, и за утре.

9. Прегледах всички броеве на в. „Братство" и извадих на ксерокс всич­ки негови статии, после подбрах най-добрите според мен и ги включих. Изва­дих неговите статии и от сп. „Житно зърно"; те отначало не пасваха към моята концепция, но бяха включени тук накрая.

10. Включих някои стихове от него, които ме впечатлиха. Така че негови­ят материал бе окончателно завързан от моята концепция и на 3.I.2003 г. го предадох на Марина Иванова за набор и подготовка за печат.

11. Помолих дъщеря му Елена да напишат биографичен очерк за баща си и за майка си. Това го сториха. Беше ми предадена тетрадка, която той е за­почнал да вписва от 1942 г., за родословното дърво на рода Кадиев. Беше не­вероятно изживяване за мен. За пръв път виждах българин, който пише за сво­ите прадеди. И той си беше изписал цялото име, своето и на дедите си. То гласеше така: Родово дърво на Д-р Стефан Станчев Стефанов Манолов Кади­ев. Неговото лично име Стефан беше завързано с баща му и дедите му. Баща му Станчо Стефанов Кадиев е роден през 1871 г., а умира през 1942 г. Дядо му Стефан е роден през 1843 г. и умира през 1917 г. А баба му Теофана Хаджи Найдева е родена през 1842 г. и умира през 1926 г. Тази баба Теофана отглеж­да внука си Стефан, който по-късно става Стефан Кадиев. И за благодарност към баба му Теофана, аз ще цитирам онова, което внукът Стефан бе написал за баба си Теофана. Тук му е мястото. А баба Теофана не е обикновена бабичка, а истинска баба на рода си и на внука си Стефан.

Теофана Хаджи Найдева (1842-1926 г.), бабата на Кадиев, е човекът, който е имал най-силно влияние върху същия, тъй като върху нея пада зна­чителна част от неговото отглеждане. Средна на ръст, с бяло, червендалес­то, кръгло лице, с типичен хаджинайдевски орлов нос, с тънки устни, с мал­ки уши, тя беше много умна, мълчалива. Правеше от време на време хапли­ви забележки, които се губеха в цялостната й трудова значимост. Не се караше, но без много приказки провеждаше това, което беше необходимо за семейството. Чистеше къщи, готвеше, доеше козата или биволицата, как­вито имаше често в малкия обор. Палеше кандилото, кръстеше се скри­шом, ходеше на черква - „Света Богородица", гдето водеше и най-големия си внук - Стефан, на Великденските молби и служби. Стефан беше свикнал с нея, както се свиква с масата или стола вкъщи. С ъгъла на окото си той забелязваше, че тя повече обича неговата братовчедка Савка, лелината му дъщеря, като се стараеше всякак да я облагодетелствува. Повече обичаше лелята, дъщеря си Иванка, отколкото сина си Станчо, бащата на Стефана. Когато майката на Стефан прибра семейството на Станчо в поправената си бащина къща в Овчарски участък, баба Теофана отиде да живее у дъще­ря си Иванка. Тогава имаше голяма нужда от работници в тютюневите скла­дове. Тя постъпи на работа в склада и беше доволна, че получава заплата. Един ден леля Иванка казала:

- Ма мамо, срам ме е вече от хората, толкова ли се нуждаеш от пари, я си остани вкъщи!

Останала и започнала да реже парцали (които занасяли на дарак да ги разчепкат и от тях са пълнели дюшеците си или са ги използвали да тъкат от тях черги - бел. на съставителя Вергилий Кръстев). Рязала два дни, на третия отпуснала ножицата и рекла:

- Ти довечера колко ще ми платиш, дето ти режа парцалето?

- Иво, мари мамо, ние сме си свои! Между свои пари не се дават.

- Тука в тази работа няма свои и чужди. Дължиш ми две надници. - И отказала повече да реже парцалите. Видяла след това голямата си заблуда към онази, която най-много обичала и поддържала за сметка на останали­те.

12. А да не отминем и дядото и да не ни се разсърди, ще поместим един интересен откъс, написан за него от внука му Стефан Кадиев. А той е следният:

Дядо Стефан разказваше следното: Баща му имал от първата си же­на синове и дъщери. От втората жена бил само той, Стефан. Когато бил на 7 години, баща му се разболял, повикал го и му казал:

- Щеван, на всекиго съм дал, каквото съм могъл. Ти си ми най-голя­мата грижа, защото ми си най-малък. Запазил съм за тебе един рог с жъл­тици, сложих го на гредата в плевнята. Те са за тебе.

Бащата наскоро умрял. На средата на стаята били натрупани черги и покривки, за делене на наследниците, както е обичаят. Седемгодишното момче подскачало и се премятало по чергите. Едната от снахите забеляза­ла:

- Сега подскача, а не знае, че утре ще е на улицата.

В детинската си наивност, Стефан се похвалил пред един от братята си, че баща му казал где има един рог с жълтици.

- Къде, къде? На гредата в плевнята ли? - го запитал повторно бра­тът.

Когато наскоро Стефан потърсил рога върху гредата, не намерил ни­що. Така той, от беден по-беден, се намерил само на 7 години в град Хаско­во, гдето започнал да учи занаят: шивачество, караабаджия - шивач на горни мъжки дрехи, потури, ентерии, каквито тогава се носели. Навярно оттогава бяха останали едни мощни ножици, един огромен напръстник и един тежък железен аршин (с който са отмервали плата за отрязване - бел. на съставителя Вергилий Кръстев).

Не е било лесно за чирачето да си пробие път в живота!

За братята си той не разказваше нищо добро: не само че не му пома­гали, но даже заемали от него пари, които не връщали, както разказваше неговата съпруга, бабата на Кадиев, на име Теофана.

Дядо Стефан беше рус, сух, подвижен, сприхав, добре разположен, добър ездач на кон. Когато дошли русите, той яздил „джигитовка", с което баба Тифани много се хвалеше. При едно падане си счупил бедрото. Били поставени „клапи" и той трябвало да лежи три месеца вкъщи. През това време се заел да научи писмо и четене. Така освобождението от отоман­ско иго го заварва грамотен. Той се назначил стражар, при това - конен. През свободното си време обаче той не изоставял иглата и ножиците, ка­рал си и занаята. Когато прослужил 14 години, останало му още няколко месеца до пенсия, той забелязал, че работата от шивачеството му донася по-добър доход, отколкото стражарството. Напуснал и останал само като шивач. Това вече никога баба Тифани не му прости:

- Ти, ако беше умен, щеше да ми оставиш поне една пенсия - казва­ше тя, зарад което той страшно много се ядосваше.

Дядо Стефан никога не оставаше без работа. След операция в Плов­див от д-р Мапама, той носеше изпъкнали очила. Без да приказва много, влизаше в избата и грижливо подреждаше дървата или каците. Затова бе­ше винаги добре дошел в къщата на лелини Иванкини, гдето всякак помага­ше на зетя си Кирил. Доста време той прекара на воденицата на братя Пулеви в Симихча (Клокотница) като желан техен помощник. Дядо Стефан умря на 76 години от бронхит и изтощение. Пушеше цигари и не отказваше от ракията, когато я имаше.

Ето, зачетохме, освен баба Теофана, и дядо Стефан, който останал без пенсия поради кривите си сметки.

13. Жалко, че не можах да попадна на подходящи снимки на д-р Стефан Кадиев като военен лекар. Ето защо помествам тези на неговото семейство - на него и на жена му. Той има две дъщери.

Елена е родена на 3 февруари 1934 г. в 3 ч през нощта в гр. Сливен.

Пенка е родена на 31 май 1938 г. в 21.48 ч в гр. Хасково.

14. Бяха ми предоставени много изрезки от вестници и списания, на не­гови статии. След като ги прегледах, реших да включа само тези от в. „Брат­ство", които лично извадих на ксерокс. После намерихме и вестник „Хасков­ска поща" от гр. Хасково и включих подходящи статии.

15. Неговата дейност е многопосочна и неговите интереси са разнос­транни. Аз застъпих само това, което ме интересуваше и което за мен и за моето съзнание беше важно. Важното бе, че той е последовател на Учителя Петър Дънов; и това, което бе направил - да опише в очерци онези, останалите живи последователи на Учителя след 1944 г., е цял подвиг. Ако не беше го запи­сал, нямаше да има историческа следа от хора и събития за Школата на Учите­ля.

Пример: Когато приготовлявах материала за д-р Иван Жеков, сложих очерка, който бе направил за него лично д-р Стефан Кадиев. Той го бе напра­вил, а не някой друг. А моята заслуга е, че го открих и го прикачих към матери­ала на д-р Иван Жеков.

Когато приготвих материала за д-р Михаил Стоицев, сложих очерка, кой­то лично д-р Кадиев бе записал от него. Нито синът му, нито внуците му можеха да напишат за него. Дори нямаха отпечатаната му книга.

Така че тези двамата трябва да благодарят не на мене, а на д-р Кадиев. А на мен - да не ми пречат от Небето, а да ми съдействуват, за да отпечатам и тях в „Изгревът".

16. Ето така младото докторче, какъвто бях аз през 1971 г: и което е важ­но - че се явих точно навреме, успях да спася онова, което ми бе предадено и което аз издирих впоследствие. И сега го отпечатвам. Приготвих го през 2002 г., а се отпечатва през 2003 г.

Ето сега съм старо докторче, вече в пенсия, изминали са 32 години отто­гава, но нали бях дошел точно навреме, успях да свърша работата на д-р Кади­ев точно навреме. Издадох му материалите точно на време. Благодаря на Бога и на Учителя.

17. А дъщерята на д-р Кадиев, на име Елена, ми съдействуваше. И когато подготвих снимките на д-р Кадиев, установих, че именно тя, като по-голямата дъщеря, бе заснета с майка си и баща си. И публикувах именно тях. Та, трябваше някой да се роди от рода, за да съдействува. А това бе цяло откритие за мен, защото почти всички наследници на последователи на Учителя Дънов ми прече­ха. Вместо да се пребиват от търчане да ми носят материали за бащите и дедите си, те ми пречеха и воюваха срещу мен. Това бе правило в моята работа по издирване на материалите от съвременници на Учителя. А тук се появи едно изключение. Едно изключение от 100 случая. От 100 случая 99 ми пречеха, а тук се яви един човек от 100 случая да ми съдействува. Да се чудиш и да се маеш. За мен нещата бяха ясни. Но тук го описвам, защото бе изключение. Ех, Елена изпълни синовния си дълг към баща си и към духовния Изгрев.

18. Тези материали бяха много трудно подготвени, защото се свързвах със спомените на различни лица, представители на различни школи, дошли от памтивека, за да присъствуват в Школата на Великия Учител - Беинса Дуно. Беше много трудно. Благодаря на Бога, че успях да издържа. Направих го за Школата на Учителя Дънов. Амин.

Написано и приключено в 20 ч на 3 януари 2003 г.

Вергилий Кръстев