3. Ученичеството на Стефан Кадиев

(разказва дъщеря му Елена)

Бай Трайко и „синята пъпка"

Научих тази история от самия бай Трайко, известно време след смъртта на баща ми.

Било е 1948 година. Кирпичената къща на бай Трайко тогава била в нача­лото на нашата малка уличка в Симеоново. В селската къща под един покрив имало помещения за четиричленното семейство на бай Трайко и за овцете му. Водопровод тогава нямало и хората от целия квартал носели вода от една чеш­ма на около 500 метра от къщата на бай Трайко.

Един ден, преди да изведе овцете на паша, бай Трайко, както обикнове­но, се обръснал. Порязал се. Къде се измил, къде - не, продължил привичната работа покрай овцете. Не се минало и половин час след бръсненето, и усетил, че му става много лошо. Повикал жена си и помолил, ако мине докторът покрай тях, да го повика. За негов късмет, това се случило съвсем скоро. Баща ми се приближил до леглото на бай Трайко и с ужас видял, че лицето му било много силно подуто. От дясната му страна имало оформено нещо като цирей. И без термометър, ръката на доктора безпогрешно определила опасно висока тем­пература. Огледал го внимателно и повикал съпругата на бай Трайко - леля Яна. Написал рецепта и й наредил веднага да слезе в града и да купи от най- близката аптека (в селото нямаше аптека) лекарството. Обаче лекарството би­ло много скъпо, а жената нямала пари. Баща ми извадил всичките пари, които носел. За щастие, те се оказали достатъчно. Жената трябвало да върви до гра­да пеша. Баща ми останал с бай Трайко, убеждавал го, че болестта му не е опасна и ще се оправи, не му позволявал да остане нито миг с мисъл за жесто­ката болка, която изпитвал. Междувременно си подготвял „работно" място - преместил кухненската маса до ламаринената чешмичка-резервоар, сварил вода, приготвил известно количество ракия, наточил и обгорил един от ножо­вете на бай Трайко. Когато леля Яна се върнала, премаляла от бързане, с изум­ление видяла, че върхът на пъпката на мъжа й била станала мораво синя! Дали веднага първото хапче на пациента, който бил вече съвсем обезсилен. Леля Яна помогнала на баща ми да изправят бай Трайко и да го приближат до чешмичката. Баща ми срязал върха на пъпката на кръст. Бликнал невъобразим фонтан от гной и оплискал всичко наоколо. Отокът много бързо спаднал, бол­ката отшумяла. Измили всичко с ракията. Състоянието на Бай Трайко видимо и бързо започнало да се подобрява. На притесненията на леля Яна за заплаща­нето, баща ми отговорил с махване на ръка: „Е, съседи сме!"