9. Какво са вековете

Какво са вековете,
хилядолетията даже
пред монотонния приспивен плясък на морето?
Защото - Ето
на брега
отдавна с безразличие стои
от пъстър пясъчник грамаден блок:
от сушата морето го изрови,
догдето падна в него,
като събуден от суровата стихия спомен.
На пясъчника е залепена мида:
като че вчера само беше жива тя -
топеше се в солената вода
и пиеше със радост слънчеви лъчи,
разсипани със пълни шепи край брега.
А близо милион години
изминаха от тоя ден,
кога животът вдъхновен
изпълваше черупките със своето дихание.
Морето пак така шумеше
и пак така вълната плискаше скалите.
Родих се и ще си замина.
Години, векове ще се изнизват-
безкрайна върволица -
вълните все така брега
ще плискат,
ще пеят своята предвечна песен.
И пак така унесен
след други милион години, друг човек
представител на други век
на пясъка на същите вълни ще се любува,
ще разсъждава, ще трактува
въпроси за смъртта и за живота -
пред тях еднакво, като мен, безсилен!
Какво са вековете,
хилядолетията даже
пред монотонния, приспивен плясък на морето!

1949 г., Варна