4. Светлината

Запалиш свещ и в стаята засвети:
приятна светлина
залее всичките предмети
и стане мигом ясно.
Изчезват мрачни силуети
и скрие се на топка тъмнината в къта.
И виждаш: няма нищичко опасно
и нищо, що съзнанието би могло да мъти.
Извадиш книга и започнеш да четеш.
Така животът струпал е въпроси
на пътя ти: едва
насмогваш да отвърнеш: Що си
роден? Защо си беден?
А друг защо заставен е да проси?
Богатият защо от болести е сведен?
Във бъркотията проникне светлина -
на МЪДРЕЦИТЕ искрещето слово,
процесията на живота озари.
И разрешението сякаш е готово,
и сякаш мястото си разбереш и ти.

1946, София