14. Вместо сбогом

Д-р Ст. Кадиев - Стека

(в. „Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 334, 15.IX.1928 г., с. 2)

Преместването ни от Хасково не е изненада за нас. Въпреки някои дреб­ни технически неудобства, които се създават, място за оплаквания и съжале­ния не трябва да има. От нас се иска да си дадем сметка за стореното през четиригодишното ни пребиваване в Хасково, за да почерпим поуката му.

По наш адрес се говори различно. Хасковското гражданство, което е било в контакт с нас и особено редовните четци на Хасковските вестници вече са си съставили мнение за нас. А това е стъпка по стъпка потвърждение на нашите познания. Колкото повече различия във възгледите и настроенията пре­дизвиква една идея, толкова повече е жизнена и правдивост срещаме в нея, толкова нейната дълбочина от живот ни засяга. А ние предлагахме - под разпични форми - една идея.

Бихме желали да остане на нашите съграждани споменът за една идея - идеята за личната саможертва, продиктувана от любовта към ближен, народ и човечество, осмислена от едно дълбоко познаване законите на Битието.

Изразено в подробности, нашата идея бихме завещали на хасковци като следните точки:

1. Нашето съзнание трябва всякога да бъде във връзка със съзнанието на Вселената, чийто основен закон е любовта. Всяка наша мисъл трябва да бъде пропита от елемента на безкористната любов, ако искаме да бъдем съ­ратници на голямата вселенска процесия.

2. В тая процесия, всемирното съзнание е предвидяло всички етапи. Епо­хата, в която живеем, е именно преходна; затова тя е много бурна - много убийства и самоубийства, заплетени народни и международни отношения.

3. Да не се забравя: българският народ има много добро бъдеще. Всички негови страдания - външни и вътрешни - са временни. Не униние, а доверие в провидението, упорита творческа работа, сговорливост, самоотверженост, жер­тва на личното заради общото, благородство в характера, честност - това са качества, които българинът трябва да придобие.

С тия качества българинът безусловно ще сломи всички вътрешни и вън­шни прегради по пътя на светлото си бъдеще.

4. Народът ни има нужда преди всичко от просвета. Само просветата ще разкрие природните богатства в страната ни, ще ни научи как да избягваме злините, как да наредим живота си така, че да има повече радости и по-малко страдания.

5. Една от първите прегради за това е алкохолизмът. Народът ни трябва час по-скоро да се освободи от лапите на Цар Алкохол.

Частно за Хасково.

Нашите съграждани са по душа добри хора. Не сме сравнявали престъп­ността на нашия град с тая в другите. Ако е вярно, че не можем да спим с отключени врати, както било например в Белоградчик, вярно е също, че прес­тъпленията ни са сравнително редки и най-често от чужденци. Засега градът ни има нехомогенно население, което е разделено на множество племена - няма­щи нищо общо помежду си. Но общата работилница, тютюневият склад, бързо влияе и след десетина години, може би, народностната физиономия ще бъде уеднаквена. Затова отговорността на интелигенцията ни е толкова голяма. Тя има да полага духовните основи на утрешното Хасково, да му посочи пътя на развитието, да му създаде проекто-традиции. Както зданието има архитект, така и обществената сграда има архитекти, според които тухлите - индивиди - се нареждат. Малцина наши интелигентни съграждани разбират така задачата си. Но ние знаем, че има пробудени съграждани, които ще окажат мощно вли­яние върху целокупния живот на града ни. Това ще бъдат съзнателни, честни, благородни съграждани, с пълно съзнание за своя обществен дълг и готови на всяка лична жертва заради него.

В подробности набелязваме някои близки цели за постигане на Хасково.

1. Урегулиране на трудовите условия с оглед на индустрията ни, за да се избягват безработиците и кризите.

2. Хигиенизиране на работилниците и просвещаване на работничество- то ни - гръбнака на населението ни.

3. Залесяване на околността на града и насърчаване на контакта с при­родата. На Емача, в Кенана, на Аида има въздух, достатъчен, за да пречисти дробовете на народа ни и да го запази здрав и добре развит физически.

Нахранен, трезв, здрав народ - това е първата пряка цел. Тя не може да бъде постигната отведнъж. Упорита работа предстои на народните работници! Средище на тая работа, неин факел би трябвало да бъде Читалището - театър, чието тяло вече краси центъра на града ни. Нека Хасково свикне да гледа на него като на свой мозък!

Разбира се, ще никнат и други задачи - които ние не можем да обзрем. Важното е да се работи - с искрено желание.

Това е заключение на нашата четиригодишна разновидна работа - за мнозина странна и противоречива. Животът ни вика на други полета, където трябва пак да се работи. Но Хасково ни е роден град и все ще ги привлича. След години - може би много - ще се върнем в него и дано го намерим подоб­рен, благоустроен, с културно, благородно население, станал красиво цвете от букета на нашата родина.

Всичко добро да бъде над Хасково!

Гара Раковски, 11 .IX.1928 г.