7. Духът

(в. „Братство", бр. 27,10.XII.1930 г.)

Руши се формата, а творческият дух остава жив, неуязвим, безсмъртен.

Отгде иде той? - Дълбока тайна! Къде отива? - Не знаем. Каква е същи­ната му, целта му? - Загадка.

В безжизнената пръст попада малко семе: нищожно, скромно, сякаш част от самата пръст. Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение.

И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени меж­ду скалите, в малката градинка на селската мома, отгдето тя се кичи, цветя дори в гробищата - над гробовете.

Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка - смъртта. Вино­вен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия.

Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щас­тие, готовност за страдание, за подвиг и жертва.

Орионо