5. Шепот

(в. „Братство", бр. 7,15.VII.1929 г.)

Ще се срамувам от себе си, ако някога богатство приласкае душата ми и направи да потъмнее взора ми към Вечната Истина.

Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата.

Ще се срамувам от себе си, ако слава или почест, или обществено поло­жение биха ме направили горд и жесток: още отсега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и от­хвърлен.

Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро.

Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и мило­сърдие, като настроена, винаги готова да засвири арфа.

Да бъде чист и благороден всеки негов порив.

Всеобятна да бъде неговата прегръдка. Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната, вечно сериозна, трудо­любива мравка между тревичките.

Сърцето ми да бъде хилядострунна, жива арфа, която да пее при милув­ката на зефира, при песента на планината, при ехтенето на веригите на моите братя ближни, готово да им помогне.

Душата ми да бъде инструмент, на който великият Дух на вселената да свири живата песен на вечното Добро.

Орионо