1. За обществото „Бяло Братство"

(в. „Братство", бр.1,15.XI.1928 г.)

Толкова много се говори и писа по негов адрес, че е необходимо да се осветли обществото от още една страна.

Поради едностранчиво осветление досега по тоя въпрос, нашето общес­тво си е съставило, взето изобщо, съвсем неласкаво мнение за т. нар. „Бяло Братство". Като се почне от обвинения за нарушение за елементарни изисква­ния на морала, от твърдения за масови душевни разстройства, за „полудява- ния", та се свърши с обвинения в конспиративна дейност срещу съвременната държава и общество. Имотът на Братството край София и досега е обект на внимание и на изрична бдителност от страна на столичната полиция. Разбира се, последната е само физически изразител на настроението на известни сре­ди към Братството. Съборът на Братството тая година беше забранен по съща­та причина. Писаното из вестниците - заинтересувани и незаинтересувани - поставяше обществото в недоумение: що за странно, тайно учение е това, що за хора представляват членовете на това Братство? Някои си съставиха убеж­дението, че това са някакви северни мечки, по странна случайност попаднали в майка България. Като че не се касаеше до чистокръвни българи, благонадеж­дни български поданици, при това всички снабдени с най-редовни легитима­ции!

Те са всички луди и умопобъркани, твърдеше една почтена софийска да­ма по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет.

За всичко това не малко прибавяше мълчанието от страна на Братство­то. Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновисти", за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение - разби­ра се, напълно основателно съображение.

Ако някой последовател на г-н Дънов се сърди комуто и да било заради всички тия прояви на нашето общество към Братството, то това би било дока­зателство за неговото неразбиране на учението. Историята не познава окул­тно учение, което да не е било осмивано и преследвано. Учението на г-н Дънов, което е именно окултно, не може да прави изключение.

Настоящата статия не е оправдание за Братството: нека го оправдават, ако то заслужи, животът и историята. Ние само ще потвърдим писмено впечат­ленията си:

Г-н Дънов е честен, почтен българин, достатъчно интелигентен, за да знае какво говори и върши, достатъчно морален, за да му се има доверие като на човек, достатъчно обичащ родината си, за да не съдействува нито минута за нейното нещастие.

Учението на г-н Дънов е в идейна връзка с окултните учения на всички векове и има за пряка основа християнството.

Братството е малък опит за практическото приложение на Неговото уче­ние. То има, наистина, дефекти - всеки негов член носи в себе си всичките отпечатъци на своята наследственост и среда. Но твърденията за „полудявания", за прекомерно заболяване, не отговарят на истината.

Всички твърдения за „рушене основите на държавата", за „рушене на семейството" и пр. се дължат на илюзорни положения, за чието проумяване се иска дълбоко разбиране на учението и живота въобще.

Голяма част от интелигенцията ни е готова да разбира и сама да провери казаното от нас. Частно за себе си сме убедили, че идеите на Бялото Братство носят само добро за нашия тъй много страдал народ.

Д-р Стефан Кадиев