14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство"

до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

Верска общност „Бяло Братство" - София

Чрез Централния комитет на БКП

До Президиума на XI конгрес на Б.К. Партия

И до др. Тодор Живков - София

Изложение - Молба

От Верска общност „Бяло Братство" - София

Адрес; Драга Михайлова, ж. к. „Дружба", бл. 118-А, ап. 12, етаж V. София

Уважаеми другари,

Верска общност „Бяло Братство" - наричани „дъновисти" - София, от името на своите членове и като представители на всички братства в страната, изказваме искрени, братски поздрави на уважаемия Президиум на Конгреса, на др. Тодор Живков, генерален секретар на ЦК на БКП, както и към всички другари делегати и гости на XI конгрес на БКП. Партията и Българският народ считат конгреса като извънредно важен и от голямо историческо значение за живота на Партията и на народа ни. Бялото Братство в България е неразделна част от българския народ, живее с неговите борби и идеали, труд и стремеж към светло бъдеще за изграждане на целия бит и условия за колективен, кому­нистически и братски живот в страната ни.

Членовете на Братството пожелават на конгреса творческа и плодотвор­на работа при разглеждане и решаване на поставената му програма. Брат­ството в България подкрепя напълно миролюбивата политика на прогресивни­те народи по пътя на побратимяване чрез приложение на практика на основни­те закони на любовта и взаимопомощта.

„Бялото Братство" в България е създадено в началото на този век от гениалния учен, мъдрец, философ, виден теолог, медик Петър Константинов Дъ­нов. Роден е в с. Николаевка, Варненски окръг (12.VII.1864 г., а починал на 27.XII.1944 г. на 80-годишна възраст). Син е на възрожденеца свещеник Кон­стантин Дъновски от с. Широка Лъка, Смолянски окръг. Обществото нарича неговите последователи дъновисти, което не е правилно. За последователите му, повече от,80 000 в страната преди 9.IX.1944 г., той беше и сега се счита за „Учител", понеже ги учеше за законите на живота. Чрез своето Слово и повече от 7000 говорени и стенографирани беседи, той претвори Христовото учение, съобразно днешната културна еволюция на човечеството, като говореше за неговите велики истини и приложението им в личния и обществения живот на човека. Учителят П. Дънов освободи християнствотс от езическите и византий­ски обрядности и разбирания. Той проведе една висша духовна школа за жи­вота съгласно законите на природата, главно за българите, а с това и за цялото славянство, за цялото човечество.

Зарад неговите революционни идеи в областта на вероизповеданието, Учителят П. Дънов беше отлъчен от църквата, анатемосан от официалната пра­вославна църква, а учението му се считаше за секта, ерес. Като такива Учите­лят П. Дънов и последователите му бяха гонени, преследвани, както от църква­та, така и от тогавашната държавна власт. Това обаче не попречи за създава­нето на първите братски комуни у нас през 1920,1921 и 1922 години в Арбанаси, Търновско, с. Ачларе-сега Антимово, Карнобатско, Новозагорско, Казанлъшко,

Пазарджишко, в които на дело и образцово се е прилагал братски живот по закона на Любовта.

След 9.IX.1944 г. Бялото Братство е признато и регистрирано като верска общност\ обаче без право на юридическа личност, както беше и преди 9.IX.1944 г. Братството е самобитно духовно учение, школа, общество за новия социалис­тически строй у нас. Трите основни принципа на Л(обовта, Мъдростта и Исти­ната по пътя на Правдата и Добродетелта, съответно сърцето, умът и волята у човека, са принципи, които Учителят Дънов установи като духовен път в живо­та, като път към Бога. Защото Христос е казвал: „Бог е Любов". (Днесвсп. „На­учен живот", кн. 4/1975 проф. Стайков в статията „Ролята на субективния фак­тор и научното творчество" третира въпроса за същите принципи, за дарбата, таланта, емоцията, прозирането в идейността, интуицията като озарение на съзнанието, като ново поле за търсене в науката). Членовете на Бялото Брат­ство работят в пълна съгласуваност с днешната социалистическа власт у нас, в духа на конституцията, закона за вероизповеданията и другите закони. Целта на братската дейност е също материалното и духовното издигане на народа.

Членовете на Братството, в своя личен и обществен трудов живот^ са чест­ни и добросъвестни. С отлично поведение и старание те се включват във всич­ки мероприятия от обществен, икономически и културен характер. Те са при­мерни граждани на страната с висок морал и нравствени качества. Затова Учи­телят П. Дънов и казва: „Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общо­признат образец за подражание." (Из съд. протокол в полицията).

Забележително е мнението на Учителя П. Дънов за обществената орга­низация у нас „Отечествен фронт", изразено в тома „Заветът на Любовта", бе­седата „Милият поглед", стр. 17, беседа от 22.Х. 1944 г., 65 дни преди смъртта му, а именно: „Сега дойде новият ред на нещата. Като дойде комунистическото влияние, старите възгледи се измениха. По-рано комунизмът беше външно гро­зен, опасен с маска. Като се освободи, махна маската и всички видяха, че е млада красива мома. Съвременните християни не са дали толкова жертви, кол­кото комунистите. Всеки човек, който жертвува, е повече на прав път, отколко­то ония, които не се жертвуват." Ние не търсим Господа в небето, а вътре в нас, в сърцата (думите на Ботев). А Христос казва: „Помоли се в сърцето си, в тиха­та стаичка. Аз съм в Бога и Бог е в мене." На стр. 19 Учителят казва, продължа­ва: „Кое е новото в света? Казвате: Отечественият фронт. Аз се радвам, че е дошел в България. Всички българи, които живеят по цялата земя, да служат на Отечествения фронт като части на едно цяло." Из тома II на „Заветът на Любов­та", от беседата „Служители", стр. 48, от 25.Х.1944 г., Учителят казва: „Щом жи­веете в България, всичко имате - и Отечествен фронт имате. „Отечественият фронт е у мене" - ще кажете, - „С всички съм в братство и единство [равен­ство]." Отечествен фронт трябва." Тези думи на Учителя П. Дънов приобщават обществото на Бялото братство в днешната нова, социалистическа епоха у нас.

Науката и религията трябва да се покрият, уеднаквят в пътя на познани­ята в нови форми и съдържание и смисъл на понятията, за да се избягнат про­тиворечията в днешното духовно развитие. В тома „Живият Господ", на стр. 60, Учителят казва: „Казват за нас, че сме мистици. Ние не сме духовни фразеоло­зи, а хора на реалните истини и опита с приложение, според законите на При­родата."

Така Учителят Дънов в своето Слово за живота изрази истината като една реалност от принципи в Природата, които са есенцията на понятието Бог. Познаването на тия принципи или закони на Любовта, Мъдростта, Истината, приложени на практика, ще създадат условия за социален живот на човечес­твото.

С тая духовна светлина Учителят Дънов се изяви пред българския народ, който той намира, че е носител на наследствени качества и данни от минали епохи на висок революционен хуманизъм у нас на Златния век на средновеков­на България - цар Симеон, Кирил и Методи, богомили, патриарх Евтими и др. На науката, религията, историята, икономиката и природните закони Учителят Дънов гледа през призмата на голям учен, философ и мъдрец, с широк поглед на необхватен хуманист, с широка известност у нас и в целия свят, подобно на многото мирови Учители до днес.

Затова нашите професори от БАН са преценили Учителя Петър Дънов правилно, като през 1973 г. по случай международния конгрес по философия във Варна, в издадената от БАН книга „Кратка история на българската фило­софска мисъл" на стр. 432 пишат за дъновизма:

„Едно своеобразно българско, философско богословско учение с опит да съчетае спиритизма с данните на медицината и най-новите открития на нау­ката. Като проява на Божествената разумност и Любов, човекът не е нещо противоположно на Природата, а частичка от нея. В своята етика дъновизмът призовава към чисти нравствени отношения, към природосъобразен, комуна­лен живот (приложение)."

Всички последователи на Учението са вегетарианци, както първите хрис­тияни и богомилите у нас. Те са въздържатели от алкохол и тютюн. Братството е за цялостна защита на природата, което членовете му вършат на дело. Те опазват природата, чистят езерата и планината, не късат цветята, правят чеш­ми за туристите и почистват планината от нечистотии.

Учителят П. Дънов е против войната, както е бил и Христос, и многократ­но е казвал: „България да бъде във войната неутрална и българският народ да не се бие против братския руски народ. Славянството има задача да поведе човечеството към нов живот, начело с руския народ. На русите се предаде сла­вянската писменост и култура от българите, за да станат водачи на славяните и на целия свят." Това се реализира днес. Всеки ден сме свидетели на победите по дипломатически път, посочен от др. Ленин: „чрез мирно съвместно същес­твувание". Така се реализира и в Хелзинки заключителният акт на съвещание­то за сигурност, което е уникален факт в историята на човечеството. Ще дойде ден, когато войните ще останат само спомен, както днес е канибализмът.

През много борби и усилия за съществувание, при гонения от фашистки­те държавници и църковни фактори, „Бялото Братство" просъществува до но­вия ден - 9.IX.1944 г. Въпреки тежките до тази дата условия и непризнаването правото на юридическа личност на „Бялото Братство", последното успя, макар и под формата на частна собственост, то успя да устрои своето поселение „Изгрев" в София, находящо се южно зад гората, където сега е построено съ­ветското посолство. Там бе построен и обширен братски салон за беседи от Учителя, за концерти и други общи изяви. До него, югозападно, имаше обшир­на поляна за сутрешната гимнастика (Паневритмия), съпроводена със съответ­на музика, с текст, творби от Учителя. Южно от салона имаше столова за хра­нене на комунални начала, за членовете на братството и техни гости. Тук бяха гости и много бедни приятели, комунисти, много от които нелегални, които се криеха в братски домове. Също на юг от салона бе посадена голяма овощна градина, с лозе и пчели, нужни за учебни цели на Учителя. От голямата овощна градина е останала малка част, гдето се намира гробното място на Учителя П. Дънов, запазено до днес.

На Изгрева се развиваше усилена дейност - духовен братски живот, три отделни класа, три пъти седмично под ръководството на Учителя Петър Дънов - „Школа". Тя наподобяваше школата на Толстой в Ясна Поляна в Русия и на Университета на Рабиндранат Тагор- Шантиникетон в Индия.

Беседите на Учителя Петър Дънов са печатани в братска печатница в София и в такава в Севлиево. Те се преваждаха на всички класически езици и на есперанто, тъй като се проявяваше голям интерес от много страни в света. Като известен учен и философ, Учителя познаваха много негови съвременни­ци: Толстой, Рабиндранат Тагор, Ромен Ролан, Горки, Ганди, Айнщайн и др., а вероятно и др. Ленин чрез др. Георги Димитров.

Учителят Дънов беше и добър музикант, с всички разбирания [за музика­та], като средство за духовно израстване на човека. Той е написал текст и музика на повече от 200 песни с духовен характер, за възпитание на душата на човека, за живота на човека и Природата. Учителят казва: „Музиката е първи­ят елемент за възпитанието на децата."

Тук трябва да споменем конкретни факти из постоянното гонение на Учи­теля и на последователите му в страната от фашистките държавници и сино­далните старци преди 9.IX. 1944 г. Такива са:

1. През 1915 г. цар Фердинанд пратил да извикат Учителя при него. Той отказал, като поръчал да му кажат, че България трябва да остане неутрална във войната, като също казал: „В никакъв случай с Германия и срещу нашата освободителка, защото иначе ни очаква втора катастрофа."

2. През 1917 г. в неделна беседа, публично, където е присъствувал писа­телят Стоян Михайловски и много общественици, като говорил за международ­ното положение и участието на България във войната, Учителят казал: „Аз ги предупредих, но те на послушаха, но това, което поръчах да кажат на Фердинанда, ще стане." За тези думи Фердинанд и министър Радославов нареждат Учителят Дънов да бъде интерниран във Варна.

3. През 1915 г. в Търново, полиция и войници разгонват Учителя и братя­та, които се били събрали на събор.

4. След 9-юнския преврат на Цанков през 1923 г. уволняват всички учите­ли, последователи на Учителя Дънов, заедно с учителите-комунисти. Някои ко­мунисти и днес говорят, когато са били в затвора, слушали от техните нелегал­ни другари, че са се криели при дъновисти. При тях те били така сигурни, защо­то дъновисти и комунисти били заедно в обща та борба против фашистите (спо­мени от Т. Стоименов).

5. Днес обаче, за учудване на членовете на Бялото Братство, също се уволняват наши братя и сестри, учители и чиновници, защото са с идеите на братството, без да са-вършили някаква пропаганда на идеите на братството. Ние мислим, че това ще се вземе пред вид от XI конгрес на Партията и след проверка ще се уреди положението на нашите братя и сестри, уволнени непра­вилно и без провинение от гледището на социалистическите закони у нас.

6. През 1925 г. Учителят Дънов е задържан в Обществената безопасност, където дава важни писмени показания, от които притежаваме препис (Прото­кола).

7. През 1923 г. се забранява Съборът на Братството в Търново.

8. На връщане от Варна през юли 1926 г. с влака за София, Учителят е свален на гара Шумен по нареждане на Варненския и Преславски владика Симеон и откаран в участъка. Пред това, когато във Варна Учителят се разхож­дал по Ташлъ тепе, го арестували войници по искане на владиката Симеон. Карали го войници с пушки и по пътя един от войниците го ударил с приклада в гърба.

9. Пред 1928 г. властта забранила събора в София и връща от гарата при­стигащите братя и сестри с куфарите.

10. През 1936 г. шайка родозащитници, изпратени от Цанков, нахлува в салона на Изгрева, нанасят побой на Учителя, поради което той се лекувал доста дълго време.

11. Православната църква също преследваше Учителя и учениците му, като ги хулеше чрез пресата си. Приписваше им най-мръсни деяния.

Да кажем някои факти, от които се вижда как Бялото Братство е под­помагало Партията и нейната нелегална дейност преди 1944 г. със съз­нанието, че са служили на „философията на доброто", както се пише сега в пресата, са вършили всичко за комунистите. С това Учителят Дънов и неговите ученици са вършили по съвест хуманна дейност за спасяване живота на чове­ци, борещи се за свободата и правдата на народа. След 9.IX.1944 г. нито един от тези братя и сестри - ятаци не се явиха пред властта с някакви претенции и не са получавали, не получават и досега народни пенсии от днешната държава.

И така,

Може би неслучайно са живели в София под един покрив в къщата-близнак на ул. „Опълченска" 66 (сега музей) от 1904 до 1925 г. най-изтъкнатите вода­чи на българския народ: на БКП др. Георги Димитров, като политически водач на народа ни, и на Бялото Братство - Учителят Петър Дънов, духовен просвети­тел на народа ни. Между двамата велики българи никога не е имало идеологи­чески спор, защото са били лични приятели и са разбирали един на друг роли­те, като общественици. Учителят Дънов е бил многократно в помощ на др. Ге­орги Димитров и на цялото му семейство - майка, брат и сестра. В най-критич­ните моменти на преследването от властта те са прибягвали до услугите на Учителя Дънов. Така и последния път през 1923 г., през Септемврийското въс­тание в България, др. Георги Димитров, гонен от полицията, отива при Учителя, който го е скрил в стаята си. След минаване на блокадата в квартала, преобле­чен, др. Димитров е изведен от един брат навън. Учителят му казал: „Сега пътят ти за Москва е свободен." Така и стана.

По примера на Учителя Дънов, така и неговите ученици-последователи, насърчени от него, безстрашни във вярата си, че вършат добро дело, на Изгре­ва и в провинцията радостно стават ятаци на нелегалните комунисти. По­следните са имали доверие в хората на Братството.

Такива случаи са:

1. През 1923 г. брат Тодор Стоименов укрива в дома си повече от 3 месе­ца брата на др. Георги Димитров, Тодор Димитров, като „опасен конспиратор". Той съветвал Тодора да не излиза от тях, а да замине при брат си в Мос­ква. Имало и удобен „канал". Той не го послушал, като казал, че има задача, и излязъл. Полицията веднага го арестувала, наскоро бил убит в Дирекцията на Обществената безопасност при „Лъвовия мост".

2. След атентата в църквата „Света Неделя" в София през 1925 г. сестра­та на др. Димитров Елена Червенкова е спасена от Учителя Дънов на ул. „Опъл­ченска" 66, където сестра Василка Иванова я преоблича и извежда на ул. „Цар Симеон", гдето се качва на трамвай. След това сестрата Елена заминава за Москва при брата си.

3. Сестра Василка Иванова, която живееше на ул. „Опълченска" 66 в су­терена като плетачка, укриваше архивата на нелегалната БКП под плетачна­та машина, на която работеше като плетачка.

4. На Изгрева са укривани три печатници на БКП.

5. Братята и сестрите на Изгрева, под грижите и посредничеството на партийния член Тодор Михайлов, железничар, са укривали много видни дру­гари комунисти, между които: Никола Кофарджиев, Орлин Василев, Кирил Драмалиев, Цола Драгойчева, Антон Югов и др.

6. Брат Иван Камбуров от Сливен дълго време е бил ятак на повече от 100 души комунисти през 1942-1944 г.

7. Брат Никола Гръблев през 1925 г. като офицер в Бургас в 24 Пехотен полк, с риск за живота си е спасил от разстрел от полицията 54 души комунис­ти. От тях е и др. Петър Радев, живущ в София, ул. „Орехова гора" 68.

Същият брат, Гръблев, като командир на военна част около Солун, е на­редил и се спасили 800 души пленници в гръцка територия, повечето от които са били комунисти.

8. Брат Желю Матев от с. Прослав, Пловдивско, е укривал много кому­нисти.

9. Др. академик Тодор Павлов е укриван с месеци у наши приятели в Нова Загора.

10. Брат Възкресен Анастасов от Ямбол, като учител в Тополовград от 1925 до 1933 г. с жена си Пагуна, са били единствените ятаци на комунисти, което е нотариално документирано. У их между другите са укривани Атанас Цветков от Нова Загора, Димо Буюклиев от Бургас, Кирил Илиев от Варна, Васил Гечев и Желязко Шейгунов от Тополовград (съучастници в ятачеството като посредници), Йовко Карабоюков от Нова Загора, партизански командир, укриван от жена му заедно с нейния брат (емигрант в Гърция) Георги. Карабоюкова почина в София. Някои се укриваха по 2-3 месеца, други по „канали" са отвеждани в Турция през Сакар балкан. Сега брат Анастасов живее в София, бул. "Скобелев" 45. Народна пенсия не получава.

11. Ганчо Генчев Ганчев от София през 1942-43 г., мобилизиран като капитан, комендант на Скопие, е съдействувал за снабдяването на 250 осъдени комунисти от стара България, намиращи се в затвора на 17 км далече от града. Пренасяни са храна, дрехи, литература в кошници и в куфари с двойни дъна. Брат Генчев е услужвал чрез военен камион чрез брата Владимир Зарков, по­ет, вписано в книгата му „Записки на политзатворника" стр. 65-72, както и в книгата „Червени семафори" от Борис Ангелов, стр. 219-234. В затвора са били другарите Живко Живков, Митко Григоров, Стоян Гюров. Подпомагал е и др. Димитър Денчев, сега работи в Държавния съвет.

Горните факти подчертават прогресивното разбиране и дейност на Бяло­то Братство в България преди 9.IX.1944 г., каквато е и сега - човеколюбива, с обич към родината ни, безкористна.

По горния път на борба и себежертва и с помощта на армията на брат­ския СССР се стигна до сюблимния момент на историята на народа ни - 9.IX.1944 г., денят на второто освобождение на България. По тоя случай е изда­ден специалният брой на в. „Братство" в Севлиево с приветствие „Добре дош­ли" у нас новите ни освободители, като наши родни братя (Приложение).

Всички братя и сестри в София и в страната веднага се включиха в стро­ителството на социализма у нас по всички линии на живота. С личен и общес­твен труд и с парични дарения - 300 000 000 лв., Братството застана рамо до рамо с БКП в строителството на Новия живот в страната ни.

Важно е да се знае, че Бялото Братство не е централа на съществуващи­те последователи на Учителя Петър Дънов, намиращи се в други държави, нито е клон на някоя централа в света с близка до неговата идеология. То е само­битно, българско общество с етични цели и методи, базирани на науката и об­щото познание на Природата.

Трагичен ден за Бялото Братство в България беше 27.XII.1944 г., когато трябваше да се раздели с любимия ни Учител Петър Дънов, умът, сърцето, ду­шата на братството. По негово желание приживе със специално телеграфно разрешение от Москва от др. Георги Димитров и писмено разрешение от Ми­нистерския съвет, подписано от др. Антон Югов, Учителят беше погребан в гра­дината на Братството в кв. „Изгрев", София.

В своя живот от организационен и финансов характер, Братството изжи­вя много перипетии през изтеклите 30 години. Поради несъобразителност на бившето ръководство на Братството и по силата на Закона за едрата градска собственост, на Братството бяха одържавени имотите главно в София: сало­нът, поляната, градината, печатницата, трапезарията. Настана затишие във вън­шно организационния живот и дейността на Братството. Освен личните зани­мания на всеки последовател в дома му, останаха посещенията през неделни­те дни на „Бивака" на Витоша в местността „Железни врата", избран някога от Учителя Петър Дънов. Остана също ежегодното лагеруване на Рила при 7-тв рилски езера над с. Говедарци. Формален отговорник пред властите за Брат­ството остана брат Никола Антов и съветници.

Едвам през последните години братята Никола Антов, Симеон Симеонов и Иван Михайлов започнаха да правят събрания на братята по домовете си. За целта се получи разрешение от Комитета за вероизповеданията. След смъртта на брат Иван Михайлов, по нареждане на същия комитет, официалното ръко­водство на братството беше възложено на неговите две сестри Люба и Драга Михайлови. Те поеха тая отговорност и в техния дом на бул. "Евлоги Георгиев" 138 ставаха братските събрания. По нареждане на Отдела на Ритуалите при СГНС към сестрите Михайлови се прикрепиха в помощ петима братя за про­веждане на различните мероприятия на братството.

Братството продължава поддържането на градината в частта, където е положено тялото на Учителя Петър Дънов, със специален пазач градинар. През 1975 г. това място беше застрашено от съобщението, че ще се придаде към мястото, предвидено за японската легация. От страна на братството се напра­виха съответни постъпки - изложения-молби до Висшите управителни органи и лица, държавни и партийни, като се искаше запазването на мястото като пар­цел на СГНС под грижите на Братството, като място със специално предназна­чение, уважавано от Братството, като култово място. Искаше се също да оста­не като гроб паметник на Учителя, в качеството му като заслужил прогресивен българин, като място с историческо значение, след писменото нареждане на СГНС да се спре започнатото устройство на мястото, както беше наредено от Комитета по вероизповеданията.

Др днес ние не знаем каква ще бъде съдбата на това гробно място и какъв е резултатът от подадените от Братството в София и провинцията [молби], как­вито са пращани до Комитета по вероизповеданията.

Естествено е, че след като Министерският съвет навремето е разрешил погребението на Учителя да стане на това място, то сега съответно решение относно неговото бъдеще трябва да се вземе пак от същия управителен орган у нас - Държавния съвет, след решението на Конгреса, като се има пред вид направените изложения. Братството очаква положителен отговор по тоя въп­рос.

Преди две години сградата, в която живееха сестрите Любка и Драга Ми­хайлови и гдето ставаха събранията на Братството, бе отчуждена за нов стро­еж. Сестри Михайлови се преместиха да живеят в квартал „Дружба". Там е неудобно да се състоят събранията на Братството. Така че засега Братството не разполага с никакъв салон за общи събрания на членовете си. С еана дума, в момента Братството е без всякаква материална база за провеждане на колективен живот.

Като се има пред вид прогресивният характер и дейност на Братството преди и след 9.IX.1944 г., явно е, че нашият Учител П. Дънов и многото негови последователи - ятаци имат реални качества на борци против фашизма, в кон­такт с нелегалната съпротива на БКП и участвуват активно в социалистическо­то строителство у нас, ние си позволяваме, другари делегати на XI конгрес на БКП начело с др. Тодор Живков, [да предложим] за разглеждане и взимане решения относно следните въпроси, свързани с нормалния живот на братство­то:

1. Молим да се уточни положението на гробното място на Учителя Петър Дънов на Изгрева, като остане собственост на СГНС и поддържа от Бялото Братство като култово място и се признае като културен паметник на заслужил прогресивен българин и изключителен културен деятел за благото на българ­ския народ и човечеството.

2. Да се даде право на юридическа личностна Братството в цялата стра­на, като се одобри съответен устав на братствата, които да се утвърдят за в бъдеще, законно утвърден статут, който да обхваща организационния, матери­ален и финансов живот на една заслужила прогресивна верска общност с ре­волюционен дух и дейност у нас.

3. Като морална компенсация за иззетото братско поселение „Изгрев", дадено за построяване на посолството на Братския СССР, ние ви молим да решите държавата да построи за Бялото Братство на съответно място в София салон за нуждите на братството или да ни се даде за вечно ползуване готов такъв салон в София.

4. Да се утвърди за Бялото Братство от цялата страна лагеруване на чле­новете му в Рила планина, при 7-те езера, определен като подходящ от Учителя Петър Дънов и образцово поддържан вече повече от 50 години от Братството, вече познат на всички български туристи и на повечето гости от чужбина.

Като ви излагаме казаното дотук, уважаеми другари делегати, Бялото Братство в България е дълбоко убедено, че почитаемият XI конгрес на БКП ще вземе под внимание представеното тук изложение и обективните данни и ще вземе положително отношение към отделните въпроси. С това ще се урегулира животът на общността Бяло Братство у нас, близък по идеите на БКП.

Уверени в правилността на вашите решения, Братството изказва още веднъж братски поздрави на участниците в конгреса с пожелания за успешно­то решаване на всички поставени задачи за благото на българския народ и за постигане на мир, братство и единство с любов към цялото човечество.

Братски поздрав към народите от великия СССР, предтечи на мира, сво­бодата и независимостта на народите от цял свят,

София, февруари 1976 г.   

С братски поздрав:

За Бялото Братство от София и в България

Отговорнички:

Членове:
1.
2. (подпис на Д-р Кадиев) (Д-р Стефан Кадиев)
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.

Забележка на съставителя Вергилий Кръстев:

Това изложение е писмо от д-р Стефан Кадиев, а го е подписала Драга Михайлова и другите, които са били като ръководство. Това са Възкресен Анас­тасов, Георги Йорданов, Димитър Кочев, Кирчо Лъвчето, Таню Танев.

След това писмо идва и отговорът от 5.VIII. 1976 г. с № КП 1208 на Комите­та за изкуство и култура, подписано лично от Людмила Живкова, която бе дъ­щеря на Тодор Живков, който управляваше България цели 35 години до 10.XI.1989 г.