12.2. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев:

1. Комунистическата власт разреши летуването на Рила през 1973 г., ка­то пред Кючуков, който бе директор на комитета по вероизповеданията, бяха взели разрешение и бяха дали обещание да се направи показно летуване на социалистически граждани. Да са изправни пред законите.

2. Организацията бе разпределена и имаше отговорници. Та Драган Пет­ков беше отишъл 15 дни преди това и монтира банята, чешмите, канализира водата. Георги Йорданов отговаряше за организацията на лагера.

3. Събраха се към 800 души. Всеки правеше кой каквото си иска. Започ­на борба между отговорниците кой да ръководи братството. Издигнаха лозунг: „Който ръководи Рила, ръководи братството!" Всяка година този лозунг идва до ушите ми, дори и през 2002 г.

4. Бяха обещали да има тетрадка и в нея да се вписват за адресна регис­трация онези, които лагеруваха. Но отказаха и не го правеха. Беше ги страх от властта. А властта, чрез нейните тайни сътрудници, знаеше адресите на всич­ки. Които пренощуваха в хижата, си оставяха паспортите и се регистрираха, че са там, но не искаха да се вписват в другата тетрадка, да не ги узнае властта. Просто не искаха да се подчиняват.

5. Пълна анархия и безотговорност. Групата на Крум Въжаров наброява­ше около 20-30 младежи, страняха и се събираха отделно при Крум. Това ядос­ваше всички.

6. Петър Филипов имаше свой лагер, около 10-15 души, и приемаше непре­къснато гости. И той не бе регистриран.

7. Елена Андреева с 30-40 палатки бе на лагер до поляната „Говедарника". Там бяха възрастни братя и сестри. И те не се зарегистрираха.

8. На Салоните бяха опънали няколко палатки Борис Николов и Мария Тодорова. После към тях се присъединиха много младежи. Аз бях на 200 м. от тях с две палатки. Бях се зарегистрирал при хижата с адресна карта и си пла­щах за мястото на палатката всеки ден по 30 ст.

9. Когато ме провериха, че имам адресна карта, те се учудиха. Оглежда­ха ме внимателно. Питаха ме: „А защо другите не правят като теб?" Отговорих: „Аз съм социалистически гражданин и съм свикнал да се подчинявам на влас­тта. Аз отговарям за себе си. Аз не мога да отговарям за безотговорни хора."

Това становище го поддържам и досега. Отговарям само за себе си, но не и за безотговорни люде.

10. На следващата 1974 г. забраниха лагера. Онези, които се качиха, ги свалиха насилствено с милицията.

11. На следващата 1975 г. аз бях с палатка с Борис Николов и Мария Тодорова на Зекирица. Изведнъж се изсипаха 200 души с палатки. Аз напуснах преждевременно, макар че се бях зарегистрирал с адресна карта.

12. Милицията опита няколко пъти да ги разгони. А през септември 1975 г. по цяла България се направиха масови обиски и се иззе тази литература на Учителя, която беше останала от 1957 г.

Това е истината за протестите и негодуванието на Драга Михайлова, ко­ято бе официален представител пред властите за общество Бяло Братство.

Стефан Кадиев го е описал. А аз пък дадох своите забележки.