10. Изложение от д-р Стефан Кадиев

до Комитета по културата и изкуствата

До

Др. Председател

на Комитета по Културата и

Изкуствата

Тук

Изложение

От д-р Стефан Станчев Кадиев, лекар-общественик,

живущ бул. Патр. Евтими 16, тел. 7-43-51, София

Другарю Министър,

Поради стечението на много обстоятелства у нас, делото на един голям българин - Петър Константинов Дънов, остана неразбрано и дори бе подложе­но на дискриминация. Тъй като историята има своя логика, считам, че е в инте­реса на народа ни да се хвърли светлина върху известни факти, имащи пряка връзка с представляваното от Вас Министерство.

1. Петър Дънов произхожда от прогресивно за времето възрожденско семейство от Варна. Самият той никога не е забравял качествата си на добър родолюбец.

2. Запознат с прогресивния за времето си евангелизъм, като ученолю­бив студент, Дънов усвоява принципите на практическото християнство и си поставя като цел на своя живот неговото внедряване в живота.

3. По пътя на своето движение, той е бил в близък контакт с великия син на народа ни Георги Димитров и в продължение на 16 години съжителствувал с него под един покрив. Между двамата е съществувало дълбоко разбиране и вярно приятелство. То е изразено в рискованото укриване на Георги Димит­ров от полицията, което завършва с избавлението му. Неслучайно учението на Дънов е считано за комунистическо и е било под съмнението и преследването на Фердинанда и на фашистките правителства. Исторически факти са риско­ваните укривания, които са намирали много партийни функционери всред пос­ледователите на Петър Дънов.

4. Поради своята оригинална за времето линия на движение, Петър Дъ­нов беше отлъчен от черквата и на учението му беше сложена „анатема". Така, въпреки религиозния характер на учението и на движението, създадено от не­го, то остава без връзка с тогавашните религиозни „църкви" и не е разчитало на каквато и да било помощ от фашистката държава, а изключително на морал­ната и материалната подкрепа на своите последователи.

5. Днес можем наистина с учудване да отчетем колко голям е бил автори­тетът, обаянието на тоя човек, който сам, без всякаква официална подкрепа, без държавни и царски субсидии, е могъл да напечата повече от 120 тома бесе­ди - десетки хиляди страници, очаквани с нетърпение от неговите последова­тели. Не ни е известно друг подобен случай в историята на нито един народ в света.

6. Поради известни допуснати грешки в дейността на „братството", 12 години след смъртта на Дънов се проведе съдебен процес. Бяха иззети бесе­дите и имуществото и се нанесе тежък удар върху живота на така наречената „верска общност Бяло Братство". По такъв начин, през времето на култа към личността беше показано дълбоко неразбиране на същността на делото на Дъ­нов, на неговия прогресивен характер.

7. Беше пропуснато обаче, че през време на предшествуващите години учението на Петър Дънов беше далече прескочило границите на Родината ни. „Идеите преминават границите без паспорт." То беше вече спечелило привър­женици всред напредничавите среди на много страни: Югославия, Италия, Франция, Швейцария, Швеция, САЩ, Аржентина, Бразилия, далечни Китай и Япония. Будни човешки умове следяха с обич, учудване, възхищение това, кое­то им се донасяше от малка и често пренебрегвана България. От 1935 г. във Франция е създадено подобно движение и се пеят песните на Петър Дънов на български език. Намират се дори хора, които изучават български език, за да могат да четат беседите на Дънов в оригинал. Авторитетът на народа ни расте­ше все повече, наред с известното вече име на Георги Димитров.

Като преценявам от различни страни делото на Петър Дънов, считам, другарю Министър, че е правилно, ако се предприеме от почитаемото минис­терство анкета, която, при помощта на специалисти, прецени следните страни от делото му:

а) Здравно-медицинската стойност на сутринните гимнастически упраж­нения, съставящи част от традиционните прояви на „братството" и известни под името „Паневритмия".

б) Здравно-медицинската оценка на традиционните туристически излети в планината, далече още преди да бъде утвърден туризмът у нас.

в) Разбор на самодейното лагеруване в Рила, неговото здравно-емоционално въздействие, вече известно и на много чужденци, които са го посещава­ли и са останали завинаги приятели на страната ни.

г) Да се направи литературен разбор на оригиналните приказки и разка­зи, пръснати нашироко из „беседите", служещи на Дънов за илюстрация на мислите му.

д) Да се направи разбор и правилна оценка на музикално-певческото наследство на тоя изключително даровит българин;

е) Да се направи етико-политическа преоценка на неговото „Учение" - опит за практическо приложение на хуманитарните принципи на всички вре­мена. Навярно ще се открият елементи на древната култура на нашите прадеди - културата на Орфея и траките, на богомилите.

ж) Да се намери подходяща обществено-организационна форма за лега­лизиране на живота на „братството", съобразно с нашата социалистическа дей­ствителност;

Като излагам горните лично свои възгледи, позволявам си да се надя­вам, че е време това ценно дело, рожба на нашия национален гений и негова гордост, да бъде правилно оценено и подкрепено според своята наистина кул­турна ценност, а не като странно недоразумение към непризнаващия го клери­кализъм.

11 декември 1965,

С другарски поздрав: (подпис на д-р Стефан Кадиев)

София