НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

6. Една утрин при Бялото Братство. Утринните гимнастики в лагера на „дъновистите". Едно реабилитирано българско религиозно движение

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев ТОМ 17
Алтернативен линк

6. Една утрин при Бялото Братство. Утринните гимнастики


в лагера на „дъновистите". Едно реабилитирано българско


религиозно движение


(Репортаж)


Слънцето едвам се подаваше над тъмносиния гребен на Мургаш. Няма­ше още 6 часа сутринта. Гората бе окъпана от скоро валял дъжд. Тревата бе нагизнала в блестяща като брилянти роса. Боровете издишваха лек аромат на терпентин. Прохладният въздух беше свеж и се поемаше леко с пълни гърди. Още отдалече ни посрещна странна музика. Цигулки и китари разговаряха с неспокойните трели на кларинет. Подразнените славеи подемаха песента и цялата гора кънтеше от песен.


Беше неделя. Хората от обществото на Бялото Братство правеха своите сутринни упражнения. Обширната поляна беше препълнена с хора. Те обика­ляха посипаната с пясък кръгла пътека. Под такта на музиката те правеха раз­лични гимнастически упражнения. Мнозина пееха, като пригласяха свиренето на инструментите. Извишаваше се плътен баритон:


„О, слънце на живота мой,
летя, летя към тебе непрестанно..."


Очевидно певецът беше почитател на слънцето.


С още по-голямо красноречие цял хор продължаваше, като че искаше и нас да убеди, че казаното е вярно:


„Кой на ранина става да играй,
по зелената трева и по бистрата роса,
той ще бъде вечно млад,
здрав и хубав и богат!"


Очевидно певецът беше почитател на слънцето.


Ние оглеждахме една след друга минаващите край нас двойки. Това бяха хора от различни професии и съсловия: чиновници с плешиви глави и строги изражения на лицето, занаятчии с шаячни дрехи, работници с работнически комбинезони, беловласи жени в съвсем напреднала възраст, млади, с грижли­ви фризури и изискано облекло. Млади хора играеха гимнастиките като няка­къв балет - с вкус и дори с грация.


Преди години се говореше толкова много за „сутринните поклони на слън­цето", че човек наистина пристъпваше към поляната със смесени чувства на обидено човешко достойнство и на парещо любопитство. Бяхме приятно изне­надани: израженията на лицата бяха съвсем човешки, спокойни, може би леко заруменени поради движенията и свежия въздух.


Ето още някои подробности.


На средата на поляната се белееше метеорологическа кула. Върху гриж­ливо полирана маса беше поставен слънчев часовник. На единия край на по­лянката беше построена продълговата дъсчена беседка. Там преди години Учи­телят Петър Дънов обичал да беседва със своите последователи. Пътеката во­деше под високите корони на боровете към „салона" и жилището на Учителя. Всичко тук светеше от ослепителна белина. Над вратата на дома беше поста­вен герб: син триъгълник с петолиние, ключ „сол" и три ноти една над.друга: „до-ми-сол".


- Това е знакът на мировата хармония - обясняваше любезен „брат".


Над балкона пред стаята, гдето е живял Петьр Дънов, беше поставена друга фигура: пламтящо сърце. В самия салон се виждаха големи художестве­ни табла, нарисувани със светли, ефирни тонове, с някаква символика, изра­ботени очевидно с вещина. Виждаха се картини на рилските езера. Над катед­рата, от която е говорил Петър Дънов, беше поставен портретът му. Това беше образът на белокос, брадат старец с проникновен поглед и спокойно, малко строго изражение на лицето. Ние го гледахме дълго: това, значи, беше лицето, за което някога се говореше толкова противоречиво: едни го смятаха за „пре­роден Христос", а други твърдяха, че е мошеник, рушител на истинската рели­гия, на морала и на държавата. Петър Дънов не беше се оправдал нито с един ред, нито с една дума. Той и сега гледаше спокойно от рамката на портрета, като че искаше да каже: „Моето дело е пред вас - нека всеки приеме от него това, което може да приеме."


До салона беше трапезарията и кухнята. Дънов е бил един от първите създатели на комуналната трапеза. Тя и сега е същата, каквато той я е оставил. Тя готвеше своята традиционна картофена супа. Там се използуваха продукти­те, които братството произвежда от своето стопанство, от своята градина - така, както напоследък много кооперативи започнаха да се снабдяват със зе­ленчук от собствените си градини.


Много се приказва: какво е, собствено, учението на Дънов? Какви са неговите основи? Християнство, будизъм, теософия, индуизъм, антропософия?


Дали е някаква „нова религия" извън съществуващите и познати засега рели­гии и секти? Или е нещо, извлечено от всичко досега познато и преработено от будното чутие на един гениален българин? Какво осветление трябва да му се даде, когато се гледа през призмата на марксизма-ленинизма в ерата на стро­ящия се социализъм? Как да се приемат спорните с установената положител­на наука на диалектическия материализъм места от учението на Петър Дънов? Дали не ще трябва да се оценят по достойнство някои от проявите на неговото „общество", като: несъмнената полза за здравето на човека от сутринната гим­настика всред гората или на полето, благотворното влияние върху психиката на музиката и песните с жизнерадостно съдържание, на екскурзиите, на общи­те зеленчукови градини и трапезарии? Да се използуват в по-широк народен мащаб, доколкото съдържат в себе си нещо наистина градивно.


Ето колко много въпроси възникнаха в нас, когато напускахме едно от най-оригиналните кътчета на София и на страната ни - „Изгрева" на „Бялото Братство".


- Не забравяйте да пишете, че през време на конференцията на предста­вителите на 63 групи от страната ни през тая година в Айтос се направи декла­рация, че всички събрания на групите стават напълно свободно - ни напомня­ше изпращачът „брат".


Ст. К.


Д-р Стефан Кадиев - бул. „Патриарх Евтимий" 16, тел. 2-38-51.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ