Д-р Стефан Кадиев

III.

Между истината и легендата по времето на

социализма и комунизма (1945-1990 г.)

1. Изгревът - дом на молитвата, песента и Словото

(22.III.1985 г.)

Така, както успешно завършват първите 12 години от началото на века с издаването на свещената книга „Заветът на цветните лъчи на Светлината", от­печатана на 15.VIII.1912 г. в Търново, не е трудно да се допусне, че след отлич­ната подготовка по села и градове в нашата страна е наближило времето да се открие и учреди Школата на Великото Бяло Братство.

Подобна светла надежда се подхранва от значителното мнозинство от последователи и привърженици на Новото Учение, които заедно с тримата пър­ви ученици направиха много стъпки след Учителя. Те Го следват, учат се от Неговата мъдра мисъл, радват се на Неговата безмерна любов, вземат участие при провежданите ежегодно летни срещи, назовани събори, и продължават с усърдие и библейска преданост да хранят душите си със заветните Слова за преобразен и светъл живот. Учениците очакват Учителя да обяви откриването на Школата, но Той не бърза. Следи развитието на обществената и междуна­родната обстановка в страната и изчаква доброто време, когато Школата ще навлезе в своето благовремие.

Но ето че над небосклона на неукрепналата и ненарадвала се на придо­битата свобода наша родина се задава мрачният облак на кръвопроливната Балканска война, а след нея се зареждат: Междусъюзническата война, пос­ледвана от Общоевропейската война, които не само попречиха на Учителя за подготовката и работата на започнатото Божествено дело, но в поредица от доста години, в редиците на воюващите български армии влизаха като войни­ци и офицери мнозина от тези, които Той призова да бъдат начатък на Шко­лата.

През тези години на всички е правило впечатление, че докато един по един приятелите отиваха на бойните полета да воюват по фронтовите позиции, а ето, че през време на всички проведени мобилизации Учителят бе освобож­даван да се облича във военни дрехи, да воюва и да бъде намесен в тежката национална и международна кървава карма. Често приятелите са се запитва­ли: на какво Той дължи свободата си? Подобен бе и въпросът и на редица общественици, станали преки свидетели на гибелта на мнозинство синове на нашия изстрадал народ, повалени от пукотевицата на войните и настъпилите след това страдания и нищета. Такъв въпрос е зададен на Учителя и от полков­ник Минчо Сотиров - верен и предан ученик. А ето отговора на Учителя:

- Преди да замина да следвам в Щатите, през 1885 г. бях повикан на преглед от съответната наборна комисия. Бях одобрен. За щастие, числото на войсковите поделения бе попълнено и последните трима младежи, между кои то бях и аз, бяхме поставени в групата на войсковия резерв. На третия ден обаче наборната комисия наново ни повиква и предлага на три ма ни, да теглим жребие за съответната войскова част, тъй като само на двама се полага да бъдат включени на събрания набор. В този рискован момент, бях поканен пръв да бръкна в една кутия с написани листчета и на мен се падна малко бяло листче със следния текст: „Завинаги освободен от военна служба"! За тази цел получих и необходимото удостоверение. Ето така добих своята свобода и бях законно освободен от всички проведени мобилизации през време на трите братоубийствени кръвопролитни войни.

Войните не прекъснаха в главни линии дейността на Учителя. Той бе интерниран във Варна през 1918 г., но обществените фактори Му попречиха да се среща с приятелите, които често навличаха военното облекло, за да воюват по бойните полета. Това диктуваха условията на тези драматични години, през които народът ни плащаше тежък кървав данък. Учителят прие присъдата на тези условия без съпротива. Ала онези от приятелите, които са имали възможност да Го следват и с Него да преживеят съборните дни, бидейки макар и на фронта, продължаваха да живеят със синовен спомен за това свещено сътрудничество с Него и да хранят светли надежди за времето, когато пак заедно с Него ще продължат да вдъхновяват своя живот със светлите идеали и принципи за Боголюбие и Богослужение. Почти всички приятели от цялата страна с трепет очакваха края на войните и онзи светъл ден, когато пак наново ще бъдат събрани под един покрив, за да изучават писаните и неписани закони на Битието, законите за въдворяване на Царството Божие тук, на земята. Всички приятели очакваха дните, когато наново ще чуят тържествените песни и Божественото Слово за претворяване на живота в светлината на Новото Учение.

През тези години Учителят се преселва от Варна в София. Домът на семейството Петко и Гина Гумнерови, живущи на ул. „Опълченска" № 66, Му дава подслон. Учителят не само че заживява в този скромен дом, но в приземната стаичка с отворен прозорец към чисто дворче, изнася, макар и рядко, публични беседи пред онези, които са се осмелявали да прекрачат прага на тази необичайна лектория. В подобни дни, застанал до малка масичка до отворения прозорец, зиме и лете, при най-различни топли и студени, даже и снеговити дни, Словото Господне се слуша и възприема със задълбочено внимание от малцината в стаичката и от мнозинството в двора.

Много неприятна е равносметката на войните от второто десетилетие на века за българския народ. Траурните забрадки и осиротелите домове са повсеместно явление. Нищета, покруса, страдания, сълзи и болести са неприятни те последици на кървавите войни. И все пак, за отбелязване е, че в редиците на привържениците, последователите и учениците на Учителя не са дадени жертви. Всеки, съблякъл военното облекло, с радост похлопва на вратата на ул. „Опълченска" № 66, за да целуне десницата на Учителя и благодари Богу за настъпващото добро време за идейно творчество в духа на известната троичност - Любов, Мъдрост и Истина. Демобилизираните попълват редиците на жадуващите за небесния хляб и малкото дворче става все по-тясно и по-тясно, за да побере онези, които стоически претърпяват колебанията на времето, за да чуят добрите думи, за да изпеят вдъхновените песни, да разменят мисли на надежда и вяра и да се завърнат в своите домове с полет на духа към светлите бъднини на разумния живот!

Не след дълго, добрите приятели на Учителя от София и провинцията замислят да разрешат назрелия въпрос с намиране на подходящо помещение, салон за провеждане на беседите, така добре посещавани от вече голямо мно­зинство не само от възрастни любители на Словото, но и от перспективна гру­па студенти философи, педагози, юристи, естественици, математици, физици, медици и музиканти. Идеята за салон е споделена с Учителя и онези от прияте­лите, които имат връзки с обществени организации, правят опити да ползуват техните салони по съвместителство. Така с течение на времето се ползуват, макар и за кратко време, клубът на партийната групировка Радикали, намиращ се на ул. „Кърниградска", салонът на спортистите - „Турнферайин", намиращ се на ул. „Гурко", до Зоологическата градина, и най-сетне се спират на по- уютния салон на ул. "Оборище" № 18.

Учителят приема възможностите да се изнасят публични беседи и лек­ции в посочените салони, но не се отказва от идеята да се построи собствен салон на онези полянки и ниви на края на боровата гора, където много често, сам или с малцина, посреща изгревите на слънцето, а понякога под открито небе, при хубав ден, разговаря с насядалите по тревата слушатели.

Но ето че между приятелите софиянци и тези от провинцията се откриват предприемчиви братя, които вече съзират теснотията и неудобствата на сало­ните, които, ден след ден, стават непригодни за все по-нарастващото мнозин­ство от жадуващите за Словото на Учителя и се замислят да закупят няколко ниви и самата полянка и един ден да изградят собствен салон, замислен с любов и строен с обич. Добрите мисли се споделят и одобряват. Закупват се няколко ниви и се засаждат с плодни дръвчета. Неколкократно селяните изко­реняват дръвчетата. Братята наново ги засаждат. Не след дълго приятелите заживяват с нескрита радост с идеята за строеж на общ покрив, под който да подслонят Учителя и да дадат възможност под същия покрив да се приберат всички онези, които желаят да следват завета на Божественото Слово.

Идеята за подобен общ покрив е посрещната с любов. Деловити и верни братя от села и градове - Айтос, Нова Загора, Стара Загора, Бургас и другаде, един ден след прибиране на реколтата, през топлата есен на 1926 г. пристигат на закупените братски ниви и полянката, до края на боровата гора, застилат черги под изпокъсани платнища, издигат най-различни палатки и същото това разнолико мнозинство се подготвя за строеж. За броени дни изкопът е завър­шен. Основите са положени и до младите борчета извисява снага просторен светъл слънчев салон с източно изложение и малка стаичка до него, която впоследствие става приемна на Учителя. Идейният проект и планът са предло­жени от Него с конкретната цел Учител и ученици да се съберат под един покрив.

Осъществена е идеята. Още през топлите есенни дни на 1926 г. построй­ката е готова, измазана и покрита, а през следващата следващата 1927 г. тя е остъклена и пригодена за лектория на огромното и необхватно творчество на Учителя, изявено като молитва, песен и Слово- свещени извори на възторже­ни идеи за душите, слезли на земята да заживеят като родни братя и сестри в името на козмичното единство и хармония, за да заживеят в мир и радост.

През време на строежа Учителят, ту с чук в ръка, лопата или кирка, взе­ма участие в извисяване на сградата, а в почивните моменти води разговори, които впоследствие са дешифрирани и споделят със строителите - братя и сес­три. А по-късно, когато салонът е вече застлан със здрави и дебели дъски, ма­кар и неостъклен, Учителят изнася съборните лекции през 1926 г., а през след­ващата 1927 г. напълно завършената сграда става лектория на известния в Шко­лата събор с прочутите лекции, озаглавени „Пътят на ученика".

Всеобща е радостта на всички. Просторният светъл и слънчев салон ста­ва Дом на молитвата, песента и Словото, а по-късно зазвучават и мотивите на Паневритмията. Физическата страна на този свещен дом привлече учениците, приятелите и привържениците от цялата страна и от далечните предели на кон­тинента. Салонът, рожба на любов и обич, е добре известен и в духовните поле­та на живота. Онези, които имаха отворени очи и уши, виждаха как от необят­ните простори на пространството слизат и възлизат незримите същества, за да чуят и те Словото Господне и да претворят в живо дело мислите и идеите на тази единствена по рода си катедра на разумния живот, извор на Божествена Любов и безсмъртие.

За дълги години този светъл, слънчев и свят дом е бил Храм на молитви и песнопения, Храм на Божествения Дух, намерил под един покрив онези, които гладуват и жадуват за повече правда и истина, за повече любов и обич.

Така, както с идея и любов бе изграден единният покрив на Учител и ученици на Школата на Великото Бяло Братство, пожелаваме на всички по ли­цето на земята да заживеят с много належащата и насъщна идея за мир между народите, за един общ покрив на нашата планета, която да се превърне в прос­торен Дом на братството между народите и да стане общ Дом на молитвата, песента и Словото Господне.

Пожелаваме в сърцата на всички души по лицето на земята да се възца­ри Божественият мир.

Честита пролет!

(от Галилей Величков - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)