Тя беше от Айтоските села и живееше на ул. „Опълченска" 66 в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и кухнята. Тя се грижеше за бита на Учителя. Переше, гладеше дрехите Му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. Между другото тя беше плетачка и в свободното време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава се носеха много плетени фланели, поли, чорапи и още много други плетива за облекло. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари една наследствена нива в Айтос и на нейното място бе построена Братската градина. Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половинка от къщата. А това беше баба Парашкева, майката на Георги Димитров и цялото им семейство. Тя разказваше как веднъж подгонен от полицията Георги Димитров се прехвърля през тавана където имало капандура, отишъл в стаята на Учителя и потърсил помощта Му. Учителят наредил да му се даде пардесюто, Неговата шапка и наредил също на Василка да му отвори външната врата и да го изведе навън. Така той се спасил.
По същия начин и двете сестри на Георги Димитров по различно време по нареждане на Учителя са били обличани с връхните дрехи на Василка и тя ги е извеждала от блокадата на полицията като са минавали за сестри от Братството. Освен това Василка, там в плетачната машина, в нейния калъф е криела архива на Георги Димитров. След време тя предала архива на съхранение. След като стана гонение на Братството през 1957/58 г. тя отиде да търси помощ от сестрата на Георги Димитров, която беше по това време директор на Партийната Школа. Получила следния отговор: „Ако искаш апартамент за живеене мога да ти дам, но за тях - не". Василка скромно рекла: „Е, тогава Бог ще промисли за тях, както на времето Бог промисли за вас, когато аз ви извеждах от блокадата на полицията" и си заминала. Пътищата им се разделили.
Георги Димитров беше по-толерантен. Непосредствено след 9.IX. 1944 г. комунистите бяха решили да погнат Братството. Като се върна от Москва той им каза: „Оставете ги, те са добри хора". Всички скочили и искали да ни разпръснат и изгонят от Изгрева. А той добавил: „Малко ли врагове имаме сега, че и от тях да си правим врагове?" Това ги успокоило. Но после отново се сетиха и ни погнаха и изпълниха заканата си като ни пръснаха и изгониха от Изгрев. А Василка не пожела апартамент и след като взеха домът на Петко Гумнеров и направиха от него музей на Георги Димитров, то тя дойде на Изгрева да живее в една барака. Отказа апартамента и живя в бараката заедно с Братството. Бог бе промислил за нея, както чрез нея Бог бе промислил за другите, които на времето бяха в беда. А сега се правеха, че тогава нищо не е било и нищо не се е случило. Заличаваха със сили и власт всяка следа за пребиваването на Учителя в България.
