Алтернативен линк |
63.2. Спасяване от смърт на трима комунисти
Осъдиха на смърт за нелегална дейност комунистите от село Ветрен, Казанлъшко, Жельо Колев Ялъмов, Тодор Георгиев Генов, Иван Бурнусузов. Чакахме всеки момент да се потвърди смъртната присъда. Осъдените изпратиха по канал писмо до мен, с молба да отида при Учителя, да искам да им помогне. Те чули в затвора, че Учителят Дънов помагал в такива случаи. Получих писмото и веднага отидох в София при Учителя. Помня, че беше петък. Братята ми казаха:
- Не отивай при Учителя, днес не приема гости.
Аз се поразходих към салона и тъкмо минавах покрай масите пред салона, Учителят ме е видял от стаичката Си горе и ме повика с ръка. Аз докато отида до стълбата, Той слезе отгоре и ме покани в стаята Си долу. Казвам Му:
- Учителю, имам писмо от нелегални, които молят, да можеш да им помогнеш, да не ги екзекутират.
Исках да Му дам писмото да го чете. Учителят ми каза:
- Няма нужда, иди и им кажи, че не само че няма да ги екзекутират, но и в най-скоро време ще бъдат пуснати на свобода.
Това беше месец март 1944 г. Върнах се на село и се срещнах с жените на осъдените. Едната намерих на нивата и почнах да й разправям за отговора на Учителя. Тя се разплака и казваше:
- Дали ще е вярно?
Аз я уверих и казвам:
- Ще се обеся на тази върба, ако не излезе вярно.
После намерих другата и й купих билет, да отиде до Стара Загора, да им каже, че няма да бъдат обесени. Същите тези затворници излязоха на 9-й септемврий от затвора. Единият е жив, а другият по-късно (1955 г.) се самоуби по други причини.