Алтернативен линк |
62.15. Срещата ми с Ръководителя
Бях вече запознат с окултизма и знаех, че всеки човек си има ръководител. Много исках да се срещна, да видя и да разговарям с моя Ръководител. Всяка вечер се молех да ми се яви Ръководителят. Молех се дълго и настоятелно. Най-после, през 1924 г., една сутрин, бях в Пазарджик, не бях още отишъл на работа и четях в леглото си. Беше към 6 и половина часът. Отведнъж стаята светна с много силна светлина - двойно или тройно колкото е слънчевата светлина. Бях принуден да затворя очите си, защото светлината бе ослепителна. Тогава забелязах, че съм на гарата, на перона и пред мене започна да се формирува чрез сгъстяване една фигура, фигурата беше на едно младо, с неизказана красота момиче, със синя, светлосиня дреха с малко по-тъмносин колан. Цялата тя изпускаше лъчиста светлина.
- Какво искаш? - запита ме тя.
Тогава започнах да й казвам какво искам. Тя ми говореше на непознат мене език, а аз превеждах, но повечето думи превеждах с двояко съдържание.
За да проверя дали виждам насън или в будно състояние, отворих си бързо няколко пъти очите и ги затворих, защото светлината беше много силна и не можех да гледам с отворени очи. Затворих си очите и продължих да я гледам пак там, на перона на гарата. Тя ми се скара, загдето съм си отварял и затварял очите - с това съм я измъчвал и освен това тя не разполагала с много време за разговор. След свършването на разговора, тя започна да се дематериализира. Но преди това аз я запитах колко години ще живея.
- Това ли те интересува? - запита ме тя.
- Да - отвърнах аз.
- Седемдесет и втората година - каза тя, но аз не разбрах дали ще живея 72 години или ще живея до 1972 година. След това тя си отиде.