62.10. Избегнатата катастрофа

През 1912 г. бях чиновник в гр. Драма. Един ден тръгнах в отпуск, да се завърна тук, при домашните си. Обадих се на тамошния окръжен управител, на когото брат му беше също окръжен управител в Пловдив. Попитах го дали има нещо да му каже, тъй като идвам насам.

- Носи му много здраве - каза той. - Кажи му, че съм добре.

Излязох и отидох на гарата. Влакът беше готов за тръгване. Началникът

на влака ми се оказа мой приятел от Пазарджик и каза, че мога да остана при него във фургона до Пловдив. Когато аз исках да се кача на влака, невидимият, който ми говореше и други път, ми каза:

- Стой, стой!

Но аз не отдадох значение на това спиране и се качих във фургона. В момента, когато началник-влака даваше сигнал да тръгва влакът, чух някой да вика името ми. Показах се на вратата, един стражар ми каза да сляза от влака. Аз скочих и влакът потегли. Тогава стражарят ми каза, че окръжният управител ме викал. Отидох при него, оказа се, че иска да изпрати подарък на брата си - един килограм тютюн, енеджикски - нерязан. Извини се, че ме е върнал, но ме утеши, че след половин час има друг влак. Аз се върнах на гарата и отпътувах с друг влак. После научих, че влакът, от който бях свален и за който, когато се качвах, бях чул да ми се казва: „Стой!", е претърпял голяма, бих казал, страшна катастрофа. На една от гарите му била дадена погрешна линия и той се срещ­нал с друг влак от противоположната страна. Двата локомотива се изправили и следващите три вагона били смазани. Имало 200 души ранени и убити. Хора­та във фургона - на място убити. А това значеше, че ако аз бях там, бих бил на място убит.