Алтернативен линк |
60.4. Учителят и пътят на ученика
Така си размишлявах и учудвах, зашумя салонът, всичко стана на крака.
Понадигнах се, гледам: Учителят, стъпвайки леко, леко, се качи на катедрата, всичко замря в мълчание. След това, по знак от Него, брат Симеон Симеонов засвири, запяха всички, след песента - някои молитви. Седнахме и Учителят започна тихо, тихо, едва се чува до края, да говори за пътя на ученика.
За пръв път виждах Учителя, за пръв път Го чувах, за пръв път се смутих в себе си от думите на Учителя, защото кат че ли понякога Той долавяше мислите ми, смущенията ми, болките ми и между Словата Си към всички, отговаряше и мен. Така, два пъти дневно, цяла седмица Неговото Слово разбуждаше моите мисли, моя малък мозък, и вливаше нещо ново, непознато. Някакво обновление, непознато мен. Няма да ви описвам целия живот на събора, който прекарах, и впечатленията си подробно. Друг път ще ви опиша това.
При друг събор, който ми е направил впечатление, то е като продължение на това.