60.2. Отново съм неканен и неочакван за събора

След 3 дена пак полетях за Изгрева, но с няколко братя от града. Застро­ихме си палатка обща, всеки си зае малко място от нея за легло. И аз се наста­них на единия край. Вечерта пристигна друга група от Ямбол при нас, една буйна сестра търси място и пита един брат:

- Кой лежи тука, на това място?

- Ами, брат Каню!

Тя избухна:

- Канювци-манювци не ми трябват на мене, но ми трябва място за мен!

Започна дори спор и караница. Аз мълчаливо станах и отидох на другия край. Второ изпитание и съмнение нахлу в мен. Наистина такива сили среща­ме понякога, но това ме поучи много после, че не сме ние такива, но не сме будни и допущаме тия неща. Сутринта ставаме, събужда ни свиреща цигулка. По нареждане на Учителя всеки бързаше с 2 стомнички за вода от далечното изворче в Дианабад. Това, казваха, било задача, но аз, като нов, не я изпъл­них. Само гледах, мислех и се чудех: две еднички думи - „Учителят" и „събо­рът", събраха от всички краища на България будните и гладните души за зна­ния, които са скътвали левче по левче за път, за събора - да чуят и видят своя Учител. А за какво дойдоха? За някой съвет, за някои напътствия, за някой лек, дори за един поглед, и да целунат Неговата благославяща десница.