57. Съмнението към Учителя Дънов

Д-р Кадиев е преживял следното:

През време на престоя му на Рилските езера един критичен брат успял да внесе съмнение към Учителя:

- Че какво пък толкова прави? Само приказва приказки. Това всеки мо­же да прави. Не такова нещо очакваме ние от Него. Ако е наистина Учител, който владее силите на природата, нека направи някое чудо, някое знамение, нещо, което да убеди всички ни в своята сила!

Цяла седмица Кадиев се намирал в тъмнина, в съмнение към Учителя - нещо, което никога по-рано не се случвало. Един ден той заварил Учителя сам до един клек. Учителят нещо гледал върху клончетата на клека. Светлото Му лице, спокойният радостен поглед изразявал такава тиха, спокойна радост, излъчвали такава светлина! Неочаквано, като че отговаряйки на някакъв дале­чен въпрос, зададен Му от някого, без да бъде той сам наоколо, Той казал с широка усмивка:

- Мнозина очакват чудеса. Питам аз: какви по-големи чудеса от тия, кои­то самата велика жива природа предлага? Какво по-голямо чудо от малката пъпка, която утре става цвят, а в другиден се превръща в плод?

Изведнъж мътното настроение на Кадиев беше заменено от светлина и тиха радост. От мътилката на критичния брат, очакващ някакви „чудеса", не остана нито сянка.]