55.4. Потопът

Да ви разкажа още един случай.

Бяхме на Рила, при седемте езера и слизахме по пътя към село Сапаре­ва баня, малко близо до Паничище. Нашите хора бяха слезли от колите и иска­ха да си купят краставици. Разположиха се и започнаха да ядат краставици.

По едно време Учителят стана нервен, нетърпелив и каза:

- Веднага да дойдат колите и да тръгваме!

Дойде първата кола и Той се качи заедно с някои братя и сестри. Небето пак беше започнало да се заоблачава.

Аз започнах да събирам братята и сестрите и да ги карам да се качват по колите. Бяхме натоварили втората кола и аз се качих върху нея, потеглихме. Дъждът вече беше станал пороен. Колкото вървяхме, все повече се засилва­ше. Пътищата бяха превърнати в реки. А имахме още много път. През мръчкавото стъкло аз виждах как откъм планината се спуска някаква сиво-мътна вод­на маса. Тя идеше с бучене точно пред нас - щеше да пресече пътя ни. Там наистина шосето правеше вдлъбнатина. Колата я беше преминала, когато буй­ната вода плисна задницата и я повлече. Но тя нямаше достатъчно сила да я повлече.

Не беше така с втората и с третата, четвъртата и петата кола, които ни следваха на разстояние. Третата кола попадна във водовъртежа. Представете си един голям автобус, когото буйната вода завлича в канавката. Вълните блъс­каха в стъклата, ужасените пътници бяха вече до колене във вода.

Мокрите до кости пътници можахме да се съберем в селската кръчма. Преброихме се. Никой не липсваше. Когато отидохме в Дупница, заварихме още по-ужасяваща картина. В двора на хотела, гдето се настанихме да нощува­ме, бяха вече изложени 18 трупа на удавници. Тъй като няма нито един парцал на гърба си сух, аз се съблякох гол и така легнах да спя.

Когато се прибрахме в София и заговорихме с хората, които придружа­ваха Учителя, ние научихме, че тях не ги намокрила нито една капка дъжд. Не­запомненият пороен дъжд и страшното наводнение било ограничено само в района, гдето бяхме ние.

- Но Вие знаехте, че ще има наводнение, но нищо не ни казахте!

- Нали никой от вас не липсва? - рече Той, като се смееше.

(Разбрахме какво значи потоп и какво значи Ноев ковчег, в преносния и буквален смисъл. Опитахме го и го изтърпяхме.)

(За Симеон Симеонов вж. „Изгревът", том VIII, с. 604-607, а за брат му Юрдан Симеонов - с. 597-603. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)