54.14. Насилието. Какво се случи на кръчмаря,

който посегнал на една сестра, за да я изнасили

Беше даден наряд всеки от нас да отиде през една нощ до бивака на Витоша сам, без да говори с никого. Аз тръгнах нагоре. Но съм объркала пътя и съм поела погрешна пътека. Отбих се в кръчмата и помолих кръчмаря да раз­реши на момчето да ме изпрати до правата пътека.

- Не - каза той, - аз ще Ви изпратя.

Когато стигнахме до воденицата, на полето, той се нахвърли върху мене. Аз трябваше да се защитавам. То ми струваше страшни усилия. Чувствувах се не само измъчена, но и дълбоко унизена, оскърбена. Казах на Учителя. Други път, когато минавахме през Драгалевци, ние се отбивахме в кръчмата, пеехме песни. Сега Учителят каза:

- Няма да се отбивате.

Постави човек да им казва да не се отбиват. И вече престанаха да се отбиват.

В продължение на две години кръчмата започна все повече да запада. А на втората година кръчмарят беше убит с брадва и така се свърши с него.

- Борила си се с дявола - рече Учителят.

Но аз си бях виновна: Той беше казал по пътя да не се приказва, а аз не изпълних нареждането.

- Аз ви дадох задача за изпълнение в продължение на една година, а вие я изпълнихте за две седмици! Аз си знам какво ми струваше всяка нощ да ви пазя.

Очевидно, Той е стоял буден и е мислил за нас, пазил ни е.