54.5. Как възкръснах за нов живот

Трябва да ви кажа, че тогава аз преживявах тежка болестна криза. Бях натисната от тежка меланхолия, нерви, които ме правеха безпомощна. Чув­ствувах се изтощена и негодна за никаква полезна работа. Прибягвах, естес­твено, до помощта на лекари и то най-добрите, известни лекари, професори. Те ми предписваха различни лекарства и ми забраняваха да се движа: дори на разходка до боровата гора трябвало да отивам с файтон.

Не мога точно да ви кажа какво ми е говорил през тоя ден. Стана ми обаче ясно, че тялото ми е здраво, че ми е болна душата, че трябва да не разчи­там на никакви файтони, на никаква чужда помощ, но че трябва да си стъпя на краката, да взема съдбата в ръцете си и да не се боя от нищо.

- Ще ходите на разходка, когато се изпотите, ще се преоблечете - първо­то подобрение ще бъде най-малко 50%.

Впечатлението от думите Му беше такова, че ако би ми казал да напусна децата си и да замина отвъд океана, аз не бих се замислила нито минута и бих го направила.