НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

БОРИС НИКОЛОВ ТОМ 3
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #000000'>36. ГЕОРГИ КУРТЕВ</span></p> <br /> С брат Георги Куртев се познавах много добре. Когато аз ръководех и направих чешмата в Тополица заедно с братята от Тополица, той също вземаше участие в тоя строеж. Плана на чешмата беше разработен от брат Бер-толи и брат Борис. През 1928 г. строежът бе приключен. Тази чешма бе една символика на братския живот и тя изигра своята роля в онези години. Не само като чешма, а като образец на едно братско начинание, защото там ние почнахме от руините на един римски извор и направихме една прекрасна чешма. Снимките от това време направени от фотографа Васко Искренов най-добре ще ви заведат в онези години.<br /> <br /> С брат Георги Куртев съм се виждал много пъти. Той разказваше своите опитности от първите години с Учителя през време на двете войни - Балканската и Европейската, просто и увлекателно. Аз исках да ги запиша, но той се смущаваше, когато виждаше, че аз изваждам молив, за да стенографирам. Той млъкваше и прехвърляше разговора на друга тема. Тогава направих следното: при друг случай аз го подканвах и той разказваше и аз го слушах най-съсредоточено и в същото това време, аз бях сложил тефтерчето на коленете си под масата и записвах, като той не виждаше моята малка хитрина. Така записах неговите опитности, които са най-точни и верни. И други след това са ги преразказвали, но друго е да ги запишеш точно и след това да ги предадеш писмено. А когато ги запомниш и преразкажеш след това, то спомените се променят. Така че аз ги имам на стенограма, а моята стенограма е точна и пиша много правилно. Трябва да си намерите стенограф, който да ги разчете и запише. Познавам един брат, който може да свърши тази работа, но вие трябва да го откриете и да го помолите да предаде тези опитности.<br /> <br /> През 1920 г. Учителят е бил в Айтос и отседнал в дома на брат Габровски. При Георги Куртев не е имало място поради многолюдното му семейство. Били решили на следващия ден - Петровден да отидат на връх Караманица на екскурзия. Трябвало да станат в три часа през нощта и да тръгнат пеш, за да<br /> <br /> бъдат при изгрев слънце там, на върха. Но вечерта се изсипал пороен дъжд, продължил цяла нощ. Георги Куртев се измъчвал от това, че дъжда всичко ще провали. Но в уреченото време брат Георги става, запалва фенера и тръгва, за да отиде при Учителя. Среща брат Петко Епитропов, който си погладил брадата и казал: „Не е писано да се ходи". Георги го подминава и отива при Учителя с фенера, който Го посреща с думите: „Дойде ли Георге?" Учителят влиза в стаята си и престоява известно време. Навън изгърмява страшно, светкавици проблясват. Излиза Учителят и го пита: „Излез вън и виж има ли едно прозорче в облаците на изток?" Излиза Той, поглежда към небето, дъждът вали, връща се и казва: „Има Учителю." Учителят отново влиза вътре в стаята си и отново се чува гръм и светкавици. „Георге, иди и виж, има ли звезди на небето?" Георги отива, поглежда небето и се връща. „Няма Учителю". Учителят отново влиза в стаята си, навън се чуват отново гръм и светкавици. Излиза и помолва Георги да види, дали този път се е появила някоя звезда. Георги се връща и се усмихва. „Има Учителю!" Накрая излизат с Георги, който носи фенера, а Учителят се навежда и запретва крачолите на панталона си. Учителят и брат Георги тръгват в дъжда, а той още вали. Те минават покрай възрастните братя, които са от Бургас и които трябва да тръгнат с тях на Петров връх. Брат Петко Епитропов казва: „Аз в такъв дъжд не ходя!" Но двамата тръгват нагор&.гр дъжда, който постепенно започва да ръми. По едно време настигат група сестри, които също отиват на върха. А между тях баба Иванка, възрастна сестра. „Е, Иванке, къде в туй време?" - пита брат Георги. „На върха отиваме!" „Ами много дъжд". „Дъжд, не дъжд, отиваме. Един път ни е дошъл Учителят тук, че ние да останем и да не отидем с Него на върха!" И бабите не искат да чуят и знаят за дъжда. Като вървят нагоре дъждът изведнъж спира.<br /> <br /> Тръгват към Караманица, която после наричат Петровия връх. Когато стигат до една чешма, виждат как Петко Епитропов идва след тях с един фенер. Учителят се усмихва. А на върха дошли братя и сестри с талиги от селата. Че като наклали едни огньове, че като турили едни казани и се дига пара от тях, всичко приготвено за празника. Времето се оправя. На изток се освобождава небето от облаците, появява се слънцето, има чуден изгрев. Наричат върха „Петров връх" на името на Учителя. Прекарват много хубаво целия ден. Когато правят сутрешната молитва и първите гимнастически упражнения Учителят посочва на брат Георги небето: „Виждаш ли, Георге, на запад едно черно облаче и отстрани две бели облачета. Белите братя арестуваха Черните братя и сега ги отвеждат. Ей тези Черни братя още от Сливен искаха да ми правят пакости. Сега Белите братя отвеждат Черните братя." Георги вижда едно черно облаче и две бели облачета до него. Учителят превежда картината. Невидимият свят говори чрез всички явления. Ако човек е внимателен в своя личен живот ще има много опитности, ще има разумна среща с Невидимия свят и ще го опита. Това е въпрос на опит и на вяра.<br /> <br /> Този ден нямаше повече пречки и противодействия. Братята и сестрите прекараха при пълна хармония и радост.<br /> <br /> Времето, се оправя. Денят е хубав слънчев без нито едно облаче на небето. Прекарват чудесно всички. Има направени снимки от тази среща на Петров връх. Това е история за вас, а за брат Георги Куртев и съвременниците му, това бе живот за Цялото и за Бога.<br /> <br /> Георги поставя пред Учителя въпроса за създаване на братска градина в Айтос. Учителят го запитва: „С каква цел?" Отговор: „С идеална цел." Учителят му казва: „Ще се нареди, но по-късно". Така се случи, че по-късно онази сестра, която обслужваше на ул. „Опълченска" 66 и помагаше на Учителя в Неговия бит, помагаше на Гина Гумнерова в посрещане на гостите, а беше от<br /> <br /> Айтос, получи наследство една нива. Тя я подари на братството в Айтос. От тази нива изникна братската градина. Името на тази сестра бе Василка Иванова от Айтос.<br /> <br /> Аз лично съм ходил в тази градина. След заминаването на Учителя я превърнаха в култово средище, а не като място за братски идеи и живот. Особено след като си замина брат Георги Куртев. С него се разбирахме с една дума. Той беше човек на Духа. С хората на Духа се разбирах с една дума, с един жест и с едно действие.<br /> <br /> На времето Учителят се беше изказал за приятелите от този край и особено от Айтос: „Души, които са в почивка." А това е неблагоприятно положение за тях. Знаех и други изказвания за тях от Учителя, че те имат подчертано религиозно съзнание и това ги караше да залагат повече на формата на нещата и да се крепят за тях. Затова не съм ходил често на тази градина, но съм посещавал дома на Георги Куртев и на дъщеря му Надка Куртева.<br /> <br /> В Айтос имаше един извор, казваше се „Чортлек" - това е древна лековита вода. Учителят я вижда и я превежда на български: „Вода на Духовете". Това е малко изворче, от което излиза малко вода, колкото няколко пръста на ръката на човек. От нея се събират бавно по три-четири сантиметра в коритото му. Тази вода нито се намалява, нито се увеличава - тя е една и съща и при суша, и при дъждове. Значи, идваше от дълбоко място, не зависи от повърхностните пластове на земята. Тя идваше от върха, който се намира на изток от нея, а той се казваше „Абтарзак" - турско име.<br /> <br /> На самия връх, приличащ на купа сено - там се намираха нашите приятели. Там беше братско стопанство.<br /> <br /> Георги Куртев се зае да почисти каптажа на изворчето и да се направи чешмичката. Извика ме и аз му показах как се каптира извор и открих, че тази вода идва от върха и че тя е радиоактивна вода. Тя минава през жълта уранова руда - така нареченият минерал „торбулит", която е най-хубавата уранова руда. Та аз я каптирах. Но водата бе по-ниско и не можеше да се вдигне нивото й, за да се направи чучурче и да потече. Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при дъжд! Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години. Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби. Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана. Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя. Учителят я харесваше тази вода и държеше да се пие от нея.<br /> <br /> Колко е приятно човек да се среща с такива хора като Георги Куртев! Колко е угодно Богу, че такива хора се движат по земята. И колко е угодно Богу, когато живеят братя в единомислие! <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ