54.4. Как се слушаха на открито беседите на Учителя

Наистина, още при стъпването ми повторно в столицата, първата ми ра­бота беше да посетя една Негова неделна беседа. Той говореше от прозореца към двора, усмихнат, разположен. Дебелата Библия пред Него като че ме тър­сеше с очи и говореше на мене направо, като на много стар познат. Слушате­лите бяха наредени на широки полукръгове на двора, едни седяха, други пра­ви. По-късно аз трябваше да виждам как тия същите хора с радост понасяха най-големите несгоди на климата: ту слънце, ту дъжд, ту сняг, като че под от­критото небе думите на Учителя по-лесно намираха път към сърцето. Каква беше магията на Неговото Слово?

През 1919 г. дойдох за по-дълго време в София и станах вече редовна посетителка на беседите. Един ден брат Йордан Савов ми каза:

- Идете при Учителя, защото наскоро ще отиде на Родопите!

Но аз се стеснявах и не смеех да Го безпокоя: вече имах толкова много от това, за което бях мечтала, след дълбоката скръб, която бях преживяла! Ивица от светлина сякаш се беше пуснала над мене, живееше с мене, водеше ме тиха светла мисъл, растеше в мене, крепнеше с всеки изминат ден, въпреки несгодите, които трябваше да преодолявам като вдовица - каквато и останах до края на живота си. Бях вече тръгнала да си вървя, когато, знаете, като усе­тих силата на поглед, отправен към мене. Вие знаете-как такъв поглед ни кара да се обърнем. Наистина, Той ме гледаше. Аз се върнах и Той простичко ми каза:

- Исках да говоря с Вас, днес следобед ще Ви приема!