54.3. Среща с Учителя в София

По това време моята сестра беше в София и дори се беше запознала с Учителя. Когато дойдох при нея, тя просто ме покани да ме заведе при Него, като каза, че Той е авторът на онази книжка, която преди години ми беше нап­равила такова силно впечатление.

Тогава Учителят живееше на „Опълченска" 66. Не беше приемен ден за Него. Но когато Му казаха за мене, Той казал: „Нека влезе!"

Още щом влязох, Той ме изгледа дълбоко и продължително и рече като че на Себе си:

- Колко много се е променила!

Аз се зачудих: „Че как може да говори за моята промяна, когато сега за пръв път ме вижда? Кога ли пък други път ме е виждал?"

След като помисли малко, Той продължи все така, като че на Себе си:

- Ако хората биха знаели всичко за умрелите, те не биха страдали толко­ва много!

Това също ми направи силно впечатление. Моето семейство често общу­ваше с архиереи, владици и често съм слушала от тях: „Има неща, за които човек не трябва да се интересува и да и«5ка да ги знае, но му стига просто да вярва в тях." Как можеше Той да засяга тези въпроси, за които бях учена да не докосвам?

Бях си вече излязла, когато допълнително ми казаха, че Той казал за мене: „Когато дойде отново в София, да посещава беседите! Тя ще повярва и дълбоко ще повярва!"

Върнах се във Видин, но нещо силно ме теглеше отново към София.