54.2. Катастрофата

Животът течеше и нахвърляше върху мене своите обикновени грижи и аз като че бях забравила както за книжката, така и за впечатлението, което тя ми беше направила.

Но през 1918 г. ние изживяхме страшна катастрофа. Едно от моите най- любими деца, момче, заболя от апендицит и набързо умря. Съвсем наскоро се случи още едно нещастие. Мъжът ми беше станал индустриалец, построи фаб­рика, която му обещаваше добри печалби. Но вместо печалби, може би поради общата криза - беше тогава война, - той загуби както фабриката, така и капи­талите, които беше вложил в нея. Случи се още по-лошо нещо - той залиня и набързо умря. Беше едвам на 44 години. Аз останах вдовица с три деца на ръце. Трябва да призная, че при всички условия аз все още разчитах на по­мощта, която моите родители ми оказваха и която ми даде възможност все пак да съществувам.