52. Писмото, което ме спаси

Една случка из Отечествената война.

Това беше в Словенско, през месец май 1945 г., по върховете на Ястре- бац. Тук бяха разположени частите на дивизията - известния боен 46 пехотен полк. Работата ми беше в резерва на дивизията. Както обикновено на фронта - винаги готови за тревога. В една тъмна нощ получавам телефонно известие, за да сменя една механизирана рота на бойната линия. Съвсем незабелязано през нощта се промъкнах и в ранните зари се намерих с ротата си на предната линия, където температурата винаги беше висока. Откъслечни тежки взривове рядко процепваха въздуха или картечен залп и пак - тишина. Нощ и ден в без­действие и в очакване началото на края. Веднъж, унесен в далечни спомени из спокойния живот за Родината, прозвучава ясният глас на пощенския разда­вач:

- Писма, има много писма!

Просиява радостна усмивка по студените лица, всеки очаква привет от­далеч, а колко освежителни са тези писма, връщат цялото ти същество, пробляс­ват хубави спомени. Колко радостни са тези писма на фронта! Отвън пукотеви- цата се чува все по-често, никой не може да надникне над окопа, всичко зами­ра. Писмата остават непрочетени, тъга свива душата, любимото писмо остава непрочетено. В този момент - нещо странно: тихият ветрец неусетно изтръгва писмото от ръцете, писмото излита и пада на 5-6 метра пред окопа. О, ужас, а вън е ад, да рискува ли човек, но как да излезе? А писмото привлича като магнит! Рискувайки всичко, изкачвайки предпазливо из окопа, лазейки бавно, с наведена глава, бавно приближаващ се към любимото писмо. Окопът остава вече назад. И в този момент нещо трясна зад гърба, оглушителен рев, блесна мълния и падна там, дето преди няколко секунди бях. Облак от черен дим заля бързо настрани... Ужас! Само преди няколко секунди бях на това място. Кой ме спаси? Кой измъкна тъй неусетно писмото от ръцете ми? Вятърът?... Слу­чайност или съдба.

(Учителят Дънов казва така „Случайността е закон на кармата" И оста­нах жив, за да ви разкажа този случай. Та отговорете: кой ме спаси?)

16.XI.1949 г.

Люб. Марков, учител

с. Вълчи дол, Провадийско