45. Как намерих Учителя

(Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова)

45.1. Старецът и Библията

Всякога е приятно да се разговаря за Учителя, да се слушат спомени и случки за Него. А с още по-голям интерес се слуша, когато тези случки над хвърлят неща от обикновения човешки живот и ни разкриват духовните, мистичните възможности на някои наши сестри и братя. Техните предварителни срещи с Учителя ни показват, че наистина Учителят по един или друг начин повиква учениците Си. Слушайки тези разкази, свързани с Учителя, ние ту жалим, че не сме имали ние тези духовни възможности, ту се радваме, че чрез очите на другите можем да проникнем в други светове, да видим необикновената Скромност и Смирение на Учителя, имащ безгранична духовна мощ и сила.

Винаги след такъв разговор за Учителя, в душите ни остава светла пътека и ние сме готови да разкажем и на другите това, което сме чули, за да станат и те съпричастници на духовната светлина и радост, която сме имали ние.

Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя. Ние се вглеждаме в сините и бистри очи и слушаме да ни разказва:

-Това беше през войната, през 1943 година. Аз държах павилион, в кой то продавах стоки, каквито се продават във всички павилиони, разбира се и вестници. Мъжът ми до сами павилиона имаше обущарница и работеше в нея. Беше топла лятна утрина, аз бях излязла да забождам по един от вестниците, за да се виждат от купувачите и прегледах заглавията им, за да видя докъде са стигнали германците в Русия. В този момент видях човешка сянка до мене. Обърнах се, гледам белобрад старец до мене. Той ме запита:

- Какво четеш, сине?

- Чета, дядо, новините - отвърнах му аз, - да видя докъде са стигнали германците в Русия.

- Това не е за вас - каза ми тихо Той. - У вас имате шкаф с две чекмедже та, в едното чекмедже имате мухлясала Библия.

Погледнах го учудено. Отгде знаеше този старец за тази Библия? И въпреки че бях много изненадана, казах Му:

- Дядо, аз нямам време да чета Библия.

- Имаш време - отвърна Той. - Когато седнеш да се храниш, ще разтво риш Библията и ще прочетеш наслуки едно стихче и цял ден ще размишляваш върху това, което си прочела.

Това ми направи впечатление и се обърнах да кажа на мъжа ми, който работеше на ниската обущарска маса близо до отворената врата.

- Виж пък тоя дядо какво ми казва... - Димитьр вдигна глава и аз се обърнах, за да му посоча стареца, но него вече го нямаше. Погледнах натук, натам - никъде не се виждаше. Къде може да отиде за секундата, в която бях се обърнала към мъжа си?

През целия ден не ми излизаше от ума тази случка. Кой беше този старец, отгде знаеше за Библията, изоставена кой знае от кои времена в чекмеджето, когато ме вижда за пръв път? „Чудна работа!" - повтарях си постоянно аз. Исках отново да прегледам вестниците, да отвлека ума си, но старецът от ново заставаше пред очите ми и чувах да казва: „Ще разтвориш наслуки Библията, ще прочетеш едно стихче и цял ден ще размишляваш върху него."

Като се върнах на обед вкъщи, най-напред потърсих в чекмеджето Биб­лията. Намерих я, извадих я. Наистина, кой знае от кои години не беше отваря­на. Седнах, както ми каза старецът, отворих я наслуки и прочетох: „Бях на тре­тото небе и това, което видях и чух, човешко око не е видяло и човешко ухо не е чуло..." Тогава само това прочетох и както винаги, се захванах с домакинска­та си работа. Но каквото и да правех, мисълта за стареца не ме напускаше.