Алтернативен линк |
42. Сестра Найденка
Лекарите пипнаха огромния, подут като някакъв балон корем, пипнаха пулса, огледаха изтощеното, сбръчкано, пепеляво лице на Найденка, поклатиха глава и промълвиха:
- Операцията е безпредметна. Тя и така ще умре. По-добре носете си я вкъщи!
Същата лека, алуминиева кола от „Бърза помощ" отнесе Найденка вкъщи. Тя усещаше, че я носят към къщи, усмихваше се: и без това не искаше да се оперира. Пред смъртта си тя искаше да види сина си Тошо. Само това молеше. Но Тошо беше командирован в Унгария. Тя се задоволи с неговата железничарска шапка. Тя отнесе последната майчинска целувка.
Направиха й тържествено погребение. Тъй като беше майка на видни общественици, беше й отпусната първокласна погребална колесница. Присъствуваше целият Изгрев. Найденка не беше обидила никого и песните, които се пееха на погребението й, бяха пети от сърце.
Ето какво ни разказа Василка [Иванова] за Найденка:
Найденка беше родена наскоро преди Освобождението - почина, значи,- на седемдесет и шест години. Родена беше в село Кираново, Свиленградско. Била женена за беден овчар, когато през 1913 г. е трябвало да се изселва от Турция в България. Приютили се временно в едно село в Айтоско, гдето се започнали за пръв път с наши хора, запознала се с братството. Отзивчива към доброто, тя веднага разбрала цената на учението и започнала жадно да го слуша. Но тя искала сама да чете беседите. С голям труд, през свободното си от тежката работа време, тя се научила да чете и до края на живота си четеше с радост беседите. Тя друго четиво почти и не познаваше. Наскоро мъжът й умря и тя сама трябваше да поеме на гърба си издръжката на семейството. А то се състоеше от трима сина, които не знаеха друго, освен да искат. Ту като копачка, ту като перачка, като обща работничка, чистачка по домовете, тя смогваше да свърже двата края и да издържа тежкото семейство. Но и децата бяха добри. Иван стана общественик, а Тошо - железничар. Заради него семейството се премести в София. Тошо започна като обикновен железопътен чистач, постепенно стана шлосер, после - монтьор в работилницата за вагони, после участвуваше в комисията по приемането на вагоните. Като партиен деец, той беше станал председател на ОФ организация на Изгрева, гдето добре знаете колко много всички го ценяха и зачитаха, как на всички услужваше и никого не обиди. Като ударник и отличник, него пратиха на специализация в Унгария, гдето е и досега.
Найденка не прекъсна връзките си с братството. Те си направиха къщичка на Изгрева. До края на живота си тя помагаше в кухнята на братството. Тиха, полуглуха, мълчалива, тя се вслушваше с радост в думите на Учителя, когато се четяха, пееше според възможностите си и усмивката никога не слезе от устата й.
Записано от д-р Стефан Кадиев на 18 октомври 1950 г., София