39.4. Само един Бог

Запознах се с Учителя през 1903 г. Той идваше у наши близки, а след това и у нас. Това беше в Търново. Аз се интересувах от много въпроси из областта на окултната наука и това създаваше условия за дълги и приятни раз­говори с Учителя.

Групата край Учителя в Търново по онова време беше малка, но много задушевна. Събрали се край Него, ние Го слушахме, като поглъщахме всяка Негова дума. А почитта и уважението, с което се изпълвахме към Него, расте­ше с всяко ново виждане.

Но съдбата поиска аз да напусна Търново и заедно с това да се разделя с групата, с Учителя и разговорите с Него, които бяха станали необходимост за моята душа. Моя другар го преместиха служебно в далечен пограничен градец и аз трябваше да отида с него. (Той беше офицер.) Но още със самото ни отива­не, той се разболя много зле. Бяхме при много неудобни и трудни условия. Лекарите полагаха големи усилия, но по всичко се виждаше, че не можеше да му се помогне.

Бяха ни намерили най-после квартира, багажът ни беше пристигнал и аз, като настанявах другаря си на леглото, му казах:

- Направи усилие да оздравееш, защото сега никой не може да ни по­могне, освен един Бог.

Същата нощ сънувах сън, в който ми се казваше да се отнеса за помощ към Учителя Дънов.