37. Как намерих Учителя.

Истински случай със сестра Люба Стойкова

37.1. Среща с Учителя насън

Родена съм в София и съм живяла в този град 22 години. Чувала бях, че съществуват дъновисти, не съм имала някакво отрицателно отношения, но ни­кога не съм се интересува какви хора са те.

Ожених се за варненец и отидох със съпруга си във Варна, в 1933 г. Се­дем години по-късно сънувах сън, че вървя по един широк планински път, во­дещ нагоре към планината. От едната страна на пътя имаше поток и зад него се издигаше планинският хребет. Вървях в много весело настроение, съвършено безгрижно. И както вървях, видях да върви срещу мен един висок старец с дълга бяла брада. Вървеше с бърза и властна походка. Цялата му фигура излъч­ваше власт, мощ и сила. Когато дойде съвсем близко до мене, махна ми с ръка в знак да тръгна с него. Погледът му, с който ме погледна, беше необикновен, излъчващ сияние.

Той прескочи потока и с бързи крачки се отправи нагоре по планинския склон, обрасъл с гъста гора. Аз веднага се обърнах и тръгнах след него, като бързах с всички сили, за да не го изгубя от очите си. В гората пееха много пойни птици и то така хубаво пееха, че много ми се искаше да се спра да ги послушам. Но човекът вървеше така бързо, че ако дори за миг се спра, щях да го изгубя. Затова аз се втурнах почти тичешком, за да не го изгубя между дър­ветата.

Така вървяхме доста нагоре. Изкачихме се високо и се озовахме на една огромна поляна. На тази поляна видях много хора, може би над 500 души, нася­дали в много правилен кръг. Пред всеки един имаше чиста, бяла салфетка с храна, но никой не бе започнал да се храни. Сякаш очакваха някого. Ние се приближихме до тях. Тогава видях, че имаше едно свободно място и Учителят (старецът, който ме водеше) ми посочи мястото с ръка и с жест ми каза да седна. Аз седнах и в този момент се събудих.

Този необикновен сън ми направи много силно впечатление и се запеча­ти в ума ми, но никак и с нищо не можех да си обясня нито на какво се дълже­ше, нито какво може да значи.

37.2.  Среща с Учителя чрез Неговите книги

Наскоро след този сън дойде сестра ми от София при мене на гости. И тъй като беше свободна, имаше възможност да излиза и отива на гости у май­ката на една моя ученичка. По това време аз бях начална учителка и при роди­телски срещи се срещах с майките на моите ученици. Тази майка започна да ми идва на гости и когато беше сестра ми при мене, тя ми донесе брошурата „Ново послание към слънцето", която направи много силно впечатление на сестра ми. Трябва да си призная, че мен никак не ме заинтересува нито брошу­рата, нито разговорът, който водеха сестра ми и гостенката. По-после майката на моята ученичка почна да кани сестра ми и с нея излизаха и ходеха някъде. Същевременно тя донасяше разни книги, които сестра ми четеше с голям инте­рес. Много пъти тя искаше да ми прочете някоя страница или пасаж, но аз не проявявах никакъв интерес и не исках да ми ги чете.

Но един ден, като нямах какво да чета, видях между книгите, които чете­ше сестра ми, един роман - „Втора майка". Взех го механически и почнах да го чета. Но бях изненадана и увлечена от съдържанието му.

Когато завърших книгата, изведнъж в съзнанието ми изпъкна сънят ми, който бях сънувала в планината и някак, не зная как, изведнъж свързах съня с образа на Учителя, който се изнасяше в книгата. С цялото си същество, някак, и аз самата не зная как, знаех, че именно този Учител, за Когото се говореше в книгата, беше същият, Когото бях видяла в съня си аз и Който ме бе повикал да вървя след Него. От този момент аз се заинтересувах от литературата, коя­то четеше сестра ми, давана не само от майката на моята ученичка, но и от други хора, с които тя бе се запознала и при които тя ходеше вече редовно. Оказа се, че книгите са беседи от Учителя. Аз знаех вече, с вътрешната си същност, че тъкмо този Учител, от Когото бяха тези беседи, беше същият из­пълнен със сила, власт и мощ старец на планината.

37.3.  Школата и полиците, които ще плащам

Започнах да посещавам неделните беседи на Учителя, които се четяха в салона във Варна. Минаха няколко месеца и отново сънувах, вече знаех кого- Учителя. Той беше седнал, точно не помня къде и как, и аз отидох при Него и Му казах:

- Учителю, искам да вляза в Школата.

Той държеше в ръката Си няколко листчета и като ми ги помаха, каза:

- Добре, но имаш много полици, готова ли си да плащаш?

- Готова съм, Учителю - отговорих Му аз.

- Добре - отвърна ми Той.

Събудих се с радостното чувство, че вече съм приета в Школата.

Оттогава започнах редовно да я посещавам, посещавах беседите, които се четяха в салона във Варна. Но заедно с това започнаха да ми се поднасят полиците една по една, за да ги плащам. Понякога ми биваше много тежко, защото наистина трудностите бяха големи, но винаги си спомнях за съня и съзнанието, че трябва да ги плащам, ме караше да правя усилия, за да реша­вам правилно всички трудности.

Полиците и до днес все още ми се поднасят и аз ги плащам с всичкото съзнание, че трябва да си платя дълговете.

В 1942 година аз ходих в София и се срещнах с Учителя.

(Спомените на Люба Стойкова от гр. Варна вж. в „Изгревът" том VI, с. 724-736, 737-747. Спомените на нейната рождена сестра Анка Венкова Геор­гиева вж. в „Изгревът" том VI, с. 748-750. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)