НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

БОРИС НИКОЛОВ ТОМ 3
Алтернативен линк

<span style=''><span style='color: #000000'><p class='bbc_center'>33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)</p></span><br /> <br /> „Да се весели Твоя Дух в моята душа".<br /> <br /> Между многото неща, за които има да благодарим на Учителя, трябва особено да сме благодарни за онези незабравими срещи, които имахме при Него. Каква галерия от образи, характери и то необикновени. При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва. Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение.<br /> <br /> И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори. Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори.<br /> <br /> Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава.<br /> <br /> Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев:<br /> <br /> Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите?"<br /> <br /> Той даваше кураж на всички, и сам намираше сили да се справи с всички мъчнотии. Но едно нещо имаше в него неотменимо - той пазеше свята връзката си с Бога. Той я поддържаше с непрестанна вътрешна и външна работа. Тази сила в него привличаше хората. От него те очакваха помощ и получаваха помощ. Да работи човек с брат Георги беше приятно. Той не задължаваше и не заповядваше, но даваше пример. И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа и работата преуспяваше. При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това.<br /> <br /> Да, тези невидими връзки между човеците са особено ценни и плодотворни. По тях текат токовете на Всемирния живот, по тях ние ги изучаваме. Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше ред и порядък около него.<br /> <br /> За него беше естествено да ръководи и организира. Нямаше нужда да го назначават и избират. Това му беше дадено от „Горе", „Свише" - никой не можеше да му го оспори, и той сам не го изискваше или налагаше, но то идваше естествено.<br /> <br /> Такива хора изпраща Бог, когато полага основание - хора силни, устойчиви. Те са живото основание.<br /> <br /> Много примери ни е разправял брат Георги за своя живот, но един съвсем малък ще споделя с вас:<br /> <br /> През войната с турците, брат Георги беше старши санитар във военната болница, някъде към Беломорието. Някак естествено той беше поел всичката вътрешна работа и умело ръководеше малкия персонал, погълнат в работа от сутрин до вечер.<br /> <br /> Но идва отстъплението. Войските се изтеглят, а от началствата няма никой, който да даде заповед за евакуиране на болните - а те са 600 души. Тур-ците настъпват ожесточени и избиват всички, които хванат. Тогава, брат Георги на своя глава евакуира болните за България и то с последните влакове.<br /> <br /> След това го изправят пред военен съд.<br /> <br /> - Защо ти на своя глава, без да имаш заповед, евакуираш болните?<br /> <br /> Брат Георги туря ръка на врата си и казва: „Аз реших тъй - по-добре една глава да падне, отколкото 600".<br /> <br /> Не можаха да го осъдят, явно е - той спаси 600 души.<br /> <br /> Брат Георги имаше вяра и упование в Бога и беше готов заради него на всички жертви.<br /> <br /> Рядко съм срещал човек с такъв богат вътрешен живот и с толкова много духовни опитности. При това в него имаше скромност, но и достойнство.<br /> <br /> Когато извиквам неговия образ, винаги си казвам:<br /> <br /> - Човекът, който живееше с Бога.<br /> <br /> Ето и днес Божиите работници идат. Те ще подемат Делото му, ще продължат работата по-нататък. Те са сред всички народи и вери по земята. Те образуват онази мощна духовна верига, чрез която Великият Разумен Свят работи.<br /> <br /> Те са изпратени вече.<br /> <br /> Те идат със светлина и сила голяма, като мощна огнена вълна. В нея светът няма да изгори, но ще се обнови и възроди.<br /> <br /> И всички вие, добри и скромни работници на Учителя, устоявайте за Неговото Дело - пазете свято неговата чистота и достойнство.<br /> <br /> В Духът е силата, а не в множеството.<br /> <br /> Не беше ли Христос сам срещу Юдеите и Рим?!<br /> <br /> И тъй - „Не бой се мало стадо".<br /> <br /> Поздравяваме ви с Духовната Нова Година.<br /> <br /> За учениците на Божественото учение, Тя ще бъде ново изявление на Бога, непознато до сега.<br /> <br /> „Винаги се радвайте, За всичко благодарете, Духът не угасяйте, Непрестанно се молете". София, март, 1969 г. Братският Съвет. Борис Николов</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ