34. Духовният глад

Изказвания на Учителя пред Боян Боев

На 21 ноември 1953 г. Боян Боев беше в състояние на видимо подобре­ние. Лицето му изглеждаше напълняло, закръглено, бузите - зачервени.

- Аз сега съм по-добре, така се сещам - каза той и ми стискаше с всичка сила ръката.

Въпреки всичките ми агитации да го приуча да не се бои от чистия въз­дух, да се движи, да прави гимнастика, като че не можах да успея да го трогна. Понеже беше добре настроен, а имах време, той разказа някои изказвания на Учителя, на които той е бил свидетел или са били направени лично пред него:

34.1.

Една сутрин, след Паневритмията, всички се спуснаха да Го поздравят с новия ден, и, както обичаха, да Му целуват ръката. Започнаха разговори и между другото, като че без връзка с останалото, Той каза:

- Ще настъпи страшен глад на земята!

Ние оперихме уши. Олга [Славчева], каквато е експанзивна, рече:

- О, ние Ви благодарим, Учителю, защото ни казвате да вземем мерки, да се запасим с жито, брашно, ориз, картофи.

Той се усмихна.

- Не, не такъв глад, а духовен глад, глад за Бога! И за това време вие трябва да се готвите. Всеки един от вас, и да иска, и да не иска, ще стане проповедник.

34.2

- Ще дойде време, когато цяла Русия ще играе Паневритмията!

34.3

- Учението ще дойде в България от чужбина. И тогава българският народ ще го приеме.

34.4

Когато след Европейската война България беше страшно окастрена, ка­то турците си взеха южните части, гърците взеха земи, румъните взеха Силис­тра, бяхме в 66 [на ул. „Опълченска" 66]. Една сестра запита:

- Защо така, Учителю, учението се благовествува в България, а ето колко много е пострадала България.

А Той отвърна:

- Когато кастрят ниските клони на дървото, то започва да расте нависо­ко!

34.5

- Какво си мислите! - рече веднъж Учителят. - Ще дойде време, когато някакъв нищожен наглед човек, когато го закачат за неговото нищожество, ще казва: „Кой, аз ли съм нищожество? А знаете ли, че аз съм втори братовчед на един дъновист?"

Боян не обясни дали е казано това буквално, или е искал да каже: член на Бялото Братство, или на човек, който обича Бога.

21 ноември 1953 г. Д-р Ст. Кадиев

(Вж. „Изгревът" том III, с. 29-35, том XII, с. 891-902. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)