Алтернативен линк |
33. Мъглата
Разказва Цанка Екимова (Дойнова):
Група от приятели отивахме на върха на Железни врата. Аз бях най-от- пред, зад мене вървеше недалече Учителят, заедно с останалите приятели. Току-що бях подминала по пътека, когато зад гърба ми изскочи войник с пушка и каза повелително:
- Забранено е да се върви напред, ще се правят учения тук!
Учителят нищо не отвърна, само зави по пътеката наляво и продължи по посока към дома.
Аз бях вече минала и без много шум се качих върху високите скали вдясно от пътеката, така че можех да виждам, но тия, които бяха долу, не можеха да ме виждат.
Неочаквано се спусна мъгла. Тя ставаше все по-гъста-толкова гъста, че не можеше да се види на една крачка. Това продължи десетина-двадесет минути, мъглата не се вдигаше. Чувах как войнишки говори нещо приказваха, възмущаваха се против времето. Накрая началнишки глас каза:
- Да се свири отбой, ученията се прекратяват засега!
Само няколко минути по-късно войниците се изнизаха по пътеката надолу. Аз можех да им махам ръка от високата скала и да им пожелая „довиждане".
Още малко, мъглата започна за изредява, да се вдига. Ставаше все по- светло. Грейна слънце. Приятелите, заедно с Учителя, се прибрахме на бивака, така, както бяхме си запланирали отначало.
Това е един факт, тълкувайте го както искате!
Разказано на Бивака на 21 март 1965 г.
(За Цанка Екимова вж. „Изгревът" том VI, с. 242-339, том V, с. 391-407. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)