30. Весела Радоева Козарева

Още от първите дни на моето пристъпване при Учителя, между многоброй­ните Негови слушатели никога не липсваше сухата, висока, строго официална фигура на сестра Веса Козарева. Някога беше прилично хубава жена. С тече­ние на времето лицето й стана по-малко, шията й - по-суха, бръчки набраздиха бузите, косата посивя. Но Веса никога не липсваше от мястото си. По-късно, дори когато хората намаляваха и салонът изглеждаше даже широк, Веса не промени мястото си - винаги седеше най-отзад, на последните столове, през студените дни загърната с шал, винаги съсредоточена, сериозна - като че срас­нала с делото на Учителя и останала непоместена от времето.

Веса Козарева живее в собствената си дървена барака вляво от голяма­та градина на братството, между два парцела, останала сега на улицата. Няко­га тук беше непланирана поляна. Едно широко разклонено лешниково дърво е надвесило клони над бараката й. Зад нея расте праскова, която понякога се отрупва с плодове, които не биват обирани от приходящи пътници и Веса има възможност да ги вкусва. Въпреки притесненото място, останало за бараката й, Веса всякога си сади цветя - крем и невен, които грижливо полива.

Въпреки нищожната кубатура на бараката, Веса си има в нея всичко, каквото й трябва: чисто легло, чисто постлана маса, печка, която може лесно да затопли облепената с книги барака, полица с книги, по стените - картини из живота на братството, в рамки, чисто избърсани.

Веса Козарева е родена през 1886 г. в Разград, в семейството на адво­кат, между пет момчета и три момичета. Още през време на бременността си с нея майката чувствала особеното влияние на нейния вкус - самата майка полу­чила странно отвращение към месото.

- Веднъж да родя това дете, че да мога да се наям както трябва с кюфтета и пържоли! - казвала натъжено майката.

След раждането си Веса наистина показала отвращение към месото. При опит да й се даде месо, тя повръщала упорито и не могла по никой начин да го понася. Детето се развивало нормално, но все била мечтателна, вглъбена в себе си, замислена за нещо далечно, което няма нищо общо с това, което я заобикаля. В училището не вървяла много добре - нямала особено влечение към школската наука. Родителите й нямали много време да я принуждават да следва. Поради това тя постъпва на работа в едно шапкарско ателие, гдето работила доста дълго време.

Когато била на десет години, ученичка в IV отделение, нейната по-голяма сестра вече видяла Учителя в Шумен и й разказвала много за Него. Тя толкова много мислила за Него, че един ден така й се видял - същият усмихнат старец, какъвто по-късно наистина на живо видяла. При всичката своя заетост, тя не преставала да мисли за Него и да говори за Неговото учение. По-късно се свързала писмено с Него и получила отговор на писмото си. Тя разказвала на другарките си за Него, за Неговото учение и то с такъв жар, с такова увлече­ние, чете я слушали със зяпнали уста. По-късно получавала печатани беседи и все така усърдно ги четяла и тълкувала. Намирали се винаги хора, които с охо­та я слушали. Така тя създала групи и кръжоци, в които се четели беседите. Такива имало вече не само в Разград, но и в околията, Поповско и Провадий­ско. Така цели петнадесет години Веса работила за делото на Учителя, без лично да Го била видяла. Тя се отказала от връзки с момчета, отказала се да се омъжи, все поради мисълта си за Учителя и за Неговото учение.

Така, вече тридесет и пет годишна, цяла сраснала с делото на Учителя, тя Го видяла за пръв път през 1921 г., през време на съборите в Търново. Когато застанала на вратата на горницата и Го видяла такъв, какъвто винаги Го вижда­ла във въображението си, тя казала:

- Ха! Ето какъв бил Той!

- Ха! - казал Учителят. - Винаги съм бил все същият!

Когато преданият на Учителя учител Пеню Ганев завършил и започнал да ръководи създадените от нея кръжоци, Учителят я повикал при Себе си в Со­фия и й казал:

- Ела, за тебе сега има друга работа тук, при мене!

Веса наистина дошла при Него. Вярна, предана, самоотвержена, без ни­каква мисъл за личното си щастие, скъпа на излишни думи, тя е била винаги готова да изпълни това, което намирал за нужно да се свърши заради делото на Учителя, по Негово поръчение. И никога не е получавала някаква заплата за труда си - плащал й само пътните разноски до селището, гдето я пращал:

- Работникът заслужава своята прехрана - казвал Той и тя никога не се съмнявала в това, никога не била излъгвана, никога не е оставала нито гладна, нито жадна, нито гола, нито без покрив.

Веса Козарева е виждала Учителя през време на целия период на Него­вата обществена дейност. По Негово поръчение тя посещавала градове и села, чела Библията, чела беседите, старала се да буди душите на хората.

Тогава беше работен сезон! В Дупница един попски син ме предаде и ме викаха на съд. Брат Звездински искаше да дойде с мене.

- Не - казах, - сама ще се справя!

Когато искаха да ме съдят, аз вече знаех от баща си и им казах:

- За всичко друго можете да ме съдите, но не и за това, че чета Библията - няма такъв закон!

И ме пуснаха! Когато отивах в затвора, Учителят казваше:

- Там има затворени млади комунисти, те ще четат и ще разбират! Те и сега ще разберат, когато му дойде времето.

Малцина приходящи край бараката на Веса Козарева си задават въпро­са: Как тя преживява? С какво се храни? Как се отоплява? Веса наистина се храни само с плодове, картофи, овесени ядки, яде леко, като птичка, никога не боледува, издържа на студ, всякога е приветлива, добре разположена, готова да продума приятелска дума. И годините не й тежат:

- Така се чувствам леко, като че съм си и сега на десет години - казва тя.

Сутрин редовно прави гимнастиките си. зиме и лете, и през всяко време ходи по два пъти седмично на екскурзия в планината.

3 септември 1959 г., София

Записал: д-р Ст. Кадиев

(Вж. „Изгревът" том V, снимка № 14 - Веска Козарева през 1936 г. се движи заедно с групата около оздравелия от побоя Учител Дънов. Вж. том VII, с. 688-689, № 4. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)