23. Капелмайстор Ковачев за Софрони Ников и

за Дънов и Георги Димитров

Разказва капелмайстор Ковачев, вече седемдесетгодишен, добре запа­зен старец, с буден интерес към това, което става около него.

Преди да отида в провинцията - в Казанлък, Стара Загора и Ямбол, пок­рай другата си работа завеждах хоровете на протестантската църква в кварта­ла на Банишора. Една от най-редовните посетителки на църквата беше майка­та на Георги Димитррв - баба Парашкева. Това беше енергична възрастна же­на, напълно революционно настроена, която поддържаше много сина си Геор­ги. Така си и спомвам, когато ме хващаше за ръката след отпуск църква и ми казваше:

- Маестро, имам радост! Получих писмо от Георги. Пише ми: „Ти, мамо, моли се на твоя Бог, аз се надявам скоро да си дойда в България." - И тя се радваше като всяка майка.

Често съм се разговарял със сестрата на Георги Димитров - Магдалена Баръмова. Те имат положително отношение към дъновистите. Аз зная, че ней­ната сестра, която е сестра на Георги Димитров и съпруга на Вълко Червенков, Елена, се е крила на Изгрева. Там са се крили и други комунисти. Иначе не може да се обясни защо правителството и досега не е посегнало на салона и на Изгрева, макар че това е най-хубавото място на София и става такава хуба­ва детска колония. Очевидно, че правителството има положително отношение към Изгрева

Аз познавам и Софрони Ников. Зная, че е обвинен и съден като масон. А нашите масони, волно или неволно, са предавали някои сведения на тяхната централа, която е в чужбина. Същата Магдалена Баръмова е присъствувала на съдебния процес на Софрони Ников. Държал се е много спокойно и симпатич­но. Когато го запитали: „Признавате ли, че това е извършено от Вас?", отвръ­щал: „Да, признавам." Когато го питали повече, той казал:

- Но моля ви, не е нужно да ме питате. Аз зная, че ще бъда съден и вече съм си приготвил куфарчето, за да заминавам за лагера.

А същият Софрони Ников е бил много храбър офицер. През време на Балканската война е ходил прав пред войниците си и ги е водил смело в боя - награден е с най-големите бойни отличия. Това ми каза ротният му командир: „Аз зная, че няма да бъда убит - казваше той и с тая вяра вървеше напред."

Това ми разказа капелмайстор Ковачев на 11 март 1954 г. при слизане от Изгрева. Считам, че това допринася нещо за осветление на тези наши хора, постепенно преминали към историята.

(Капелмайстор Атанас Ковачев е автор на песента „Сърдечният зов". Вж. „Изгревът" том II, с. 256-258. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)