Алтернативен линк |
16. Фактически материали около Учителя
16.1. Сребърната монета за обед
Нашият ямболски ръководител Тодор Абаджиев бил първоначално чиновник във Варна. През ония години Учителят още се подвизавал с проучвания черепите на българина и пътувал от град на град, като изнасял беседи по френология в читалищата. Гостувал по познати, които са Го поканвали, като срещу това са се радвали на Неговото интересно, забавно, окуражаващо Слово. Било е радост за всеки, който се е удостоявал с Неговото гостуване.
Тодор Абаджиев се много зарадвал, когато Учителят се съгласил да му гостува в ергенската му квартира. Имало е какво да си говорят двамата добри приятели, почти връстници.
Когато наближили гостилницата, гдето трябвало да се наобядват, Абаджиев се сетил да попипа за портмонето си, гдето имал парите си. Пари той имал, но не били у него тоя път - оставил ги вкъщи и носел само толкова, колкото предвидил лично за себе си. Много неудобно било да издаде своята неготовност да плати един обед за себе си и за госта си. Трябвало, значи, да остави Учителя на улицата или да се извинява пред гостилничаря - еднакво неудобно положение.
Докато Тодор Абаджиев си блъскал главата върху тия въпроси, Учителят се загледал към земята и посочил с бастуна Си към тротоара:
- Вижте там на земята какво има! - рекъл Той с усмивка на уста.
Абаджиев видял учудено, че пред техните крака лежи една лъскава сребърна петолевка. Тогава тая сума била напълно достатъчна да заплати не два, а четири и пет обеда като тия, които те наскоро си поръчали.
Може би случайност? Може би съвпадение? Може! Всичко може. И все пак - факт!