11. Първата ми среща с Учителя

Разказва сестра Радка Огефова през 1951 г. в София.

Братството във Варна беше основано и вече живееше през 1914 г. През тая година съборът се състоя в Търново и на него присъствуваха 75 души. Меж­ду тях бяха братята Коларов, Епитропов, Добри Стоилов и Тихчев от Бургас. През същата година се премести от Добрич брат Петрушчев във Варна.

През 1917 г. Фердинанд беше интернирал Учителя във Варна и той се беше настанил в хотел „Лондон". Понеже, в изпълнение на нареждането на Фердинанд, владиката Симеон беше предприел гонение на Учителя, знам, че той беше казал: „Ще боледува, но все пак ще оцелее." Така и стана - Симеон заболя и доста време боледува доста тежко. Накрая оздравя.

През 1919 г. се състоя съборът на братството в Търново. На него присъс­твуваха около 40-50 души.

Тласкана от непреодолим стремеж за духовно подвижничество, аз бях станала пътуваща посредница между братствата във Варненско, гдето подна­сях духовни книжки и псалми. Това, естествено, не се харесваше на моите родители, които се стараеха много да ми пречат. Точно тогава една вътрешна сила ме тласкаше към Учителя. Когато похлопах на бащината му къща, аз ка­зах:

- Дали е вкъщи синът на поп Костадина? Искам да се изповядам при него.

Тогава чух, като каза Учителят отвътре:

- Радка ли е? Пуснете я, нека дойде.

Тогава го виждах за пръв път и много се чудих откъде ми знае името Знаеше очевидно и много работи за мене, както се убедих през време на раз­говора ни.

- Ти си годеница - каза той, - но властите много те гонят. Ти все пак пристигна, но ще има още много да страдаш. Но работите ти ще се наредят и ти ще видиш да се отваря небето над тебе.

(И така стана. И видях ангели небесни да слизат от Небето връз Учителя и да възлизат от Него към Небето. И това ме спаси и изведе на чист път.)