Алтернативен линк |
9. Старите генерал Стоянови.
Едно интервю у сестра Мария Стоянова
Мраморната лампа добави към осветлението на полилея приятен празничен блясък. Кристалните сервизи се оглеждаха в кристалното огледало, както това са правили през времето на най-доброто състояние на семейството. Ореховият бюфет с резби по крилата издаваше добрия вкус и възможностите на генералското семейство през друго време. От всяка вещ тук лъхаше добър вкус, който новото време и ограничените възможности сякаш не докосваха. Тук беше свита епохата на Фердинанда от най-доброто време на монархията у нас.
Осемдесет и втората година беше набръчкала дълбоко лицето на генерала, беше попрегърбила неговата някога висока и стройна фигура. Съзнанието му беше съвършено ясно, беше напълно ориентиран както в миналото, така и в настоящето.
Времето и грижите бяха сякаш дълбоко сломили неговата съпруга - сестра Мария Стоянова Това беше все същото кръгло, хубаво лице на известната придворна дама, същите красиви, будни, кротки кафяви очи. Сега около роговицата се надвесваха кръговете на помътняването, на вътрешните ъгли на очите лесно блясваха сълзите. Седемдесетте и шест години и прекараните тревоги бяха засегнали нейния слух. Трябваше да се вика, за да може да чува.
- Когато бащата на моята другарка закупи мястото, на което се намира сегашната ни къща, всичкото това беше бостани. Имаше една малка къща, която трябваше да развалим, за да построим нашия сегашен дом. Това беше преди шестдесет години, към 1890 година. Строежът започна през май и завърши към октомври. Бях капитан, внесох 12 000 лева от спестяванията си през време на службата си. Платихме по 75 лева на квадратен метър, или всичко около 14 000 лева, повече от 180 квадрата, както виждате, доста евтино.
- Фердинанд беше културен и всестранно образован човек, продължаваше тя, щом се докосваше до неговата личност. Той знаеше до най-големи потънкости, като най-голям специалист, всичко по ботаника, по зоология, особено по отглеждането на птиците, познаваше машините като най-голям техник, беше голям дипломат, чието нещастие беше това, че България беше малка за него. Той трябваше да бъде цар на някоя голяма държава. Освен това той попадна на възел, твърде заплетен, при твърде усложнена обстановка. Поначало той беше миролюбив и съвсем други сили го тласкаха към злополучните войни. Кобург, който той по-късно откупи, беше мястото, където се събираха всички държавни глави на Европа, в определено време на годината, тъй като ги свързваха роднински връзки. Там той беше събрал най-различни птици, беше им създал подходящи условия за живот и се грижеше за тях с най-голямо старание.
- Той беше почитан в целия свят като един от най-големите специалисти по птицевъдството - продължаваше генералът. - През 1934 г. заедно с него и аз посетих Оксфорд в Англия Беше свикан световен конгрес по отглеждането на птиците. Той вземаше думата наред с най-видните професори и специалисти из тая област. Той събираше птици от цял свят. През 1931 г. заедно с него се отзовахме в Египет. Бяхме на гости на египетския крал Фуад - не зная откъде беше връзката им. Беше предоставен на негово разположение специален влак, хотел, отлични условия в един от най-хубавите курорти на Египет. Фердинанд страдаше от задух и беше отишъл между другото и да се лекува. Прекарахме там два месеца.
Що се отнася до неговото отношение към религията, мога да ви кажа, че той беше предан и даже ревностен католик. Естествено, неговото отношение към всякакви секти, включително и към сектата на Петър Дънов, беше отрицателно. Не ми е известно да се е занимавал с някаква окултна наука. Знам само, че се занимаваше с естествените науки, които бяха неговата страст и неговата отмора.
- Моята връзка с Учителя - продължаваше сестра Стоянова, като не чуваше това, което генералът разказваше за цар Фердинанда - датира от времето, когато моето дете, синът ми, получи тежки припадъци. Бях го водила във Виена и там ми препоръчаха да го водя в Абация. Вместо в Абация аз ее озовах при Учителя. Той ми каза: „Печете го на слънце, носете го на чист въздух и ще оздравее." Така и направихме.
Сестра Стоянова разказваше за онова време, когато около Учителя се събираха видни хора на тогавашната общественост, придворни дами, между които една от най-изисканите беше и нейната блестяща мъничка фигура.
- Това бяха години на преданост и ентусиазъм - продължаваше тя. - Брат Котев, заедно с други братя, искаха да купят за братството голямата къща на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Раковска". Искаха да я купят за 800 000 лева. Пазарлъкът беше значително напреднал, беше внесено и доста голяма капаро. Но работата не стана, защото не можаха да се съберат напълно необходимите суми от още 300 000 лева. Един ден при мене в Кобург дойде сестра генерал Недялкова. Искаше да се съберат оттам тия пари. Заедно с нея отидохме в Будапеща - държахме там стаи в хотел „Гелерт". Обиколих някои от моите заможни познати-чужденци. Когато им описах за какво искахме да съберем пари, те ни оказаха пълно съчувствие. Когато щяха да дадат пари, те искаха да видят крепостни актове или някакви други документи, за да се уверят, че се касае до нещо сериозно. Ние не можехме да им покажем нищо - тя беше тръгнала с голи ръце. Аз, заедно със Серафимова и Котев бяхме подписали като гаранти при закупуването на къщата. Тогава се получило червено известие, с което са искали да продават къщата ни срещу покупката. За щастие в пощата бил моят брат. Той спрял връчването на съобщението, докато в това време нещата получават съвсем друго разрешение. Пазарлъкът се развалил и Котев си получил обратно внесените суми. Тогава започна строежът на помещението на „Оборище", в което вземахме участие, както знаете, всички: носехме тухли, камъни, пръст.
Старите Стоянови бяха повече недостъпни. Те не можеха да отговарят на определени въпроси и приказваха това, което на тях им идваше на ум и което нямаше връзка с това, което ни интересуваше. Все пак сестра Стоянова можа да разкаже:
- Зная, че през 1914 г. старата сестра Попова поиска чрез мъжа ми среща с Фердинанда. Тя искаше да му каже да се състави кабинет от генерали, като се изключат противоречивите и объркали се държавници. Тогава начело на кабинета беше Радославов, който теглеше към Германия. Моят мъж не можеше да я свърже, защото той можеше да говори само когато го питат, а не и когато сам иска.
За връзката на Фердинанд с Учителя те не можеха нищо да кажат. Не можеха да кажат кой е пратил Попова да говори така на фердинанда.
- Едно е истина - каза генералът, като клатеше глава. - Фердинанд сбърка, като се обяви на страната на Германия и обяви война против Русия. Това беше голямата му историческа грешка. А сега ние чакаме да се върнат синът и дъщеря ни. И след това ще можем да си отидем. Ние сме сега така страшно самотни!
Ние оставихме гнездото, гдето се беше свил остатък от историята на нашата страна, епохата на Фердинанда. Тя не можеше да схване кипежа на новото, което плискаше с пълни вълни край тяхната пътна врата, възмущаваха се, когато то ги засягаше, потънали в спомени и съжаления.
(За Мария генерал Стоянова вж. „Изгревът" том I, стр. 437-438, стр. 451. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)