Алтернативен линк |
6.7. Д-р Георги Миркович
Който иска да види образа на тоя мил възрожденец, и днес ще го види изваян от бронз върху пиедестала на паметника на героя от освобождението Хаджи Димитър на площада в Сливен.
Роден е през 1825 г. в Сливен в семейството на заможно търговско семейство, всред будни хора, възрожденци. Това му дало възможност да следва във френския колеж в Бруса, а по-късно - в Русия, в Киев, за да завърши медицина в Монпелие, като взел участие в борбата против холерата през 1855 г. Заради това е бил награден от френската власт. Постъпил на държавна служба като лекар в Лом, развива просветна дейност при откриването на местното читалище, при основаването на женското културно-просветно дружество, следи отблизо дейността на революционния комитет, като докрай остава сторонник на дейността на културното издигане на народа ни. Поради наклеветяване в участие в революционния комитет, той е изпратен в Мала Азия, гдето при много драматични положения практикува като лекар в Мардин в продължение на десет години. След освобождението става железопътен лекар, основава първото здравно-просветно списание „Любословие", както и окултното списание „Нова светлина", в които отразява както будния си дух, така и стремежа си да работи за издигането на народа ни, за неговото освобождение от физически и духовни болести. При първата среща с Учителя той пръв познал необикновеното величие на Учителя и станал един от първите му ученици. Той е един от тримата ученици, които се срещнали на „събор" във Варна през 1900 г. Учителят винаги говореше с обич и добри чувства за „лекаря, който се занимаваше със спиритизъм и вярваше в духовете". Вълната от спиритизъм, заляла страната ни по онова време, е имала първичен източник в тоя бележит дух, живял лично в светлина и в стремеж да бъде полезен на народа. От 1903 г. издава списание „Виделина". Починал през 1905 г., като бил в непрекъсната духовна връзка с Учителя. Списание „Виделина" продължава да излиза до 1910 г. под редакцията на Тодор Бъчваров.